СИГÀРА ж. Остар. 1. Цигара. Ако Спиро пуши чубук, то и Георги пуши чубук; а ако Георги пуши сигара, то и Спиро пуши сигара. Л. Каравелов, Съч. IV, 1887, 118. Тютюнът (и турски) сполучва прекрасно. Употреблението му е значително, но пушат се само сигари и лули (чибук) от различна дължина. Е. Каравелова, КБ I (превод), 210. Сигарите, ако ги държиме с устните си и ако ги плюнчиме с плюнката си, която гълтаме заедно с пушечният сок, могат да произведат силна болест в стомаха. Знан., 1875, бр. 20-21, 315.
2. Пура. Норден: – Станала открита... смела... нарича мъжете по фамилиите им... даже почна да пуши папироси. Ирен: – Лошав вкус! Норден (зарадвано): – Намирате ли това за лошаво, дъще? Ирен (глезено): – Да, сигарите са много по-хубави. (превод) ИС, 1898, кн. 2, 6.
3. Хартийка за завиване на цигара. Сигара – книга за завивание на тютюн. Т. Хрулев, КРЧР, 21.
– От фр. cigare през рус. сигара.