СИГЍЛИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. През Средновековието – грамота (в 1 знач.), издадена от владетел и подпечатана с неговия печат. През 1220 г. този манастир бил щедро обдарен от българския деспот Алексий Слав. Сред даренията, които той направил чрез издадения от него на гръцки език сигилий, фигурират книги, икони, църковна утвар и други. В. Гюзелев, УСБ, 108. С дадените чрез сигилиите от 1020 г. привилегии той [Василий II] имал за цел да укрепи авторитета на Архиепископията. ИП, 2011, кн. 5-6, 88. Освен тези три грамоти, които са били запечатани с оловен печат (сигилии), Василий е дал тогава на българете и други грамоти. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 15.
– От лат. sigillum ‘печат, отпечатък’.