СИГМАТЍЗЪМ м. Спец. В логопедията – неправилно изговаряне, изпускане или замяна на звуковете с, з, ц, ш, ж, ч. Известни са случаите на сигматизъм, които могат да продължат и по-дълъг период. Най-характерните звукови замени и елизии, правени от децата, са: з→ш и пр. В. Райнов, СПЧ, 171. Сигматизмът е много популярен дефект в произношението на свистящите и шиптящите звукове. ГСУФНПП, 1993, т. 85, 212.

– От фр. sigmatisme или англ. sigmatism.


Източник: Речник на българския език (онлайн)