СИГМОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид, форма на гръцката буква сигма. Горе [в римската гробница] в сигмовидно пространство, заключено между свода и стената, са представени два пауна. Ст. Михайлов, БС, 79. „Тайната вечеря“ в композиционно отношение се придържа към традиционната византийска схема – сигмовидна маса с 12-те апостоли, наредени плътно в полукръг около масата. Археол., 1960, кн. 2, 7.
◊ Сигмовидно черво. Анат. Част от дебелото черво с S-образна форма; сигма. Тази форма [на болестта] засяга най-често правото и сигмовидното черво. Ст. Баев, ХБ I, 394.