СИГНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Спец. Записвам, означавам със сигнатура (в 1 знач.) книга, ръкопис, документ и др. в каталог на библиотека или в архив. Уредникът на библиотеката Васил Класанов цели осем години сам описва, сигнира, прави каталог и подрежда библиотечния фонд. Р. Добрева и др., КБ, 10. Специалните библиотеки и филиалите, които имат по-големи фондове, могат да започнат да сигнират и нареждат новопостъпващата литература систематично-азбучно. ИНБКМ, 1960, т. 8, 190.

2. Нанасям надпис или друг знак като обозначение върху нещо. Що се отнася до епитета, с който е сигниран ликът на св. Атанасий, трябва да се отбележи, че не само е един от най-често срещаните, но и един от най-ранно познатите. ГСУЦСВП, 2012, т. 98, 26. Тези монетарници обаче никога не сигнират монетите с името на града и ние ги откриваме само по техните характерни монетни изображения. Археол., 1970, кн. 3, 36. Тези издания са в ограничен авторски тираж и представлявайки оригинал, биват саморъчно подписани и сигнирани от художника. Култ., 2014, бр. 7, 8. Съдове, сигнирани с печата на този производител, са датирани в Тибериево-Клавдиево време. Археол., 1991, кн. 2, 28.

3. Архит. Означавам със сигнатура (в 5 знач.) или с определен цвят обект в градоустройствен план. Имотите са сигнирани в графичната част на плана – регулация и застрояване, като изключени поради неприключили съдебни производства. ДВ, 2018, бр. 60, 55. сигнирам се страд. Ако случайно някои книги се набавят преди получаването на описанията им, книгите може да се класират, сигнират и пуснат в обращение и без да се дочакат техните фиши. Д. Кършовска, БК, 198. По-рано закалени инструменти и пр. се сигнираха посредством киселини, а незакалени предмети – с щемпели; посредством описания апарат ще може да се сигнират еднакво сполучливо закалените и незакалените предмети. Техн., 1921, бр. 16, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)