СИГНЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от сигнирам и от сигнирам се. Тук стои на първо място въпросът за комплектуването на библиотечния книжен фонд. След това за библиотечната обработка на книгите: подпечатване, грижи за подвързията, сигниране. Ц. Цветанов и др., ОБ, 16. Ранновизантийски бронзов печат от с. Рогачево, Варненско. Новооткритият екземпляр е представител на една неголяма група от уреди за сигниране и нанасяне на отпечатъци. С тях са се нанасяли буквени означения върху разнообразни материали и предмети, но главно върху глина, тесто и животинска плът. Археол., 1996, кн. 4, 60. Сигниране на рисунки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)