СИГНИФИКАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Езикозн. Който се отнася до сигнификат; понятиен. Денотатът и сигнификатът са неотделими от формирането на всяко лексикално значение, но не може да се отрече, че то може да бъде предимно денотативно или предимно сигнификативно. Ст. Георгиев, БС, 17. Често за абстрактните думи се приема, че имат значение (сигнификат), но нямат денотат, респективно че имат само сигнификативен компонент на значението. Д. Добрев и др., ТЗ, 120.
2. Книж. Който е от съществено, важно значение; значим, значещ, сигнификантен. Съществува определена статистически значима стабилност по отношение на сигнификативните два фактора оценка и активност и тяхната еднородност по отношение на изследваните лица. ГСУФНПП, 2001, т. 92, 26.
– От фр. significatif от лат. significatus ‘знак, значение’.