СЍГУР нареч. Простонар. Сигурно, навярно, вероятно. – Негова милост сигур идва за пръв път по нашия край – рече той. Ем. Станев, ИК I и II, 15. – Много багаж си понесъл, братче. Сигур все книги... – засмя се Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 141. – Но ти сигур искаш да ти поразкажа още нещо за оная тяхна красива нощ, ама какво пък толкоз – нощ като нощ. Ал. Томов, П, 98. – Дядо Василе, прикритото мляко котката не го яде. – Тъй е. Ти сигур в село си роден, щом знаеш нашенски приказки. М. Яворски, XСП, 247.
– От ит. sicuro от лат. securus ‘сигурен, безопасен’.