СИГУРÀНЦА ж. 1. Само ед. Само членувано. Истор. Службата за обществена безопасност в монархическа Румъния (в периода 1921 – 1944 г.); сигуранция. Скоро се появиха и друг вид банди, организирани от румънската администрация и службата за обществена безопасност (сигуранца), които тероризираха и грабеха българското население. А. Кузманова, НК, 58. Канарис се срещна с началника на румънската тайна полиция (сигуранца) и двамата се споразумяха да създадат немска агентура в Плоещ, за да предпазят петролните полета от подривната дейност на агентите на английската секретна служба. Г. Гочев, БДД, 37. Всеки бедняк има да си отмъщава на някой изедник. Ами Еньо Тотев няма ли сега да си отмъсти на своя чорбаджия, дето го издаде на сигуранцата за червеното знаме и позивите? П. Славински, ПЗ, 23.
2. Остар. Само ед. Сигурност (в 1, 3, 4 и 5 знач.); сигуранция. Думата „хъш“ беше станала дума за укор, за презрение, за недоверие и тези, що имаха злочестината да я носят, тегляха крайни нужди, като не намираха нийде място за работа, или ако и да намираха, то със сигуранца, че трудът ще им е изеден. Ю. Иванов, БПП I, 126. У нази часто ся случава да ся хващат крадени коне, които ся земат в двора на примарията за добра сигуранца, и ся прави надлежащата публикация, догде ся намери стопанинът им. С, 1872, бр. 43, 337. Да ги донасят [документите] священиците при нас тува, за да ся подписват и от нашата община тува, за болшее уверение и сигуранца нихна. СбНУ XXIV, 211.
3. Остар. Гаранция; сигуранция. Няма славянин, южен или западен, няма свестен човек, който да не съчувствува на идеята за югославянска конфедерация, която няма принципа на робството и сливането на разни народности; а напротив, сигуранца е за свободно развитие на тези народи, които ще я съставят. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 24.
4. Като нареч. Неизм. Жарг. Със сигурност, положително, без съмнение; сигуранция. – Няма да стане. От опаките е, сигуранца. Тоест със сигурност. С. Бранц, ФМ (превод) [еа].
– От рум. siguranţă.