СИГУРÀНЦИЯ ж. Остар. Сигуранца. Сигуранцията е започнала арести на младежи по градове и села. Режимът на терор над населението особено из селата се засилва. СвД, 1930, бр. 71, 1. „Правосъдието е, казва султанът, една сигуранция за правата на всекиго.“ Л. Каравелов, Събр. съч. VII, 1967, 168. Каква сигуранция има Дирекцията от своят чиновник, ако стоките, които е натоварил на железницата, пропаднат? Съед., 1884, бр. 96, 1. Вдовицата обикновено преди женитбата изисква от мъжа сигуранция, в случай че остане вдовица повторно. СбНУ VII, 145.
– От рум. siguranţă. – Други форми: сигорàнция, сигурàция. – Ив. Богоров, Първичка българска граматика, 1844.