СЍГУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Често с предл. в. Който изпитва увереност, няма съмнения в нещо; увèрен, убеден. Противоп. несигурен, неуверен. Тя дори не му каза, че беше вече бременна. Подозираше от някое време насам, но сега беше сигурна. Д. Талев, И, 363. Както винаги при подобни случаи той беше спокоен и сигурен в успеха си. П. Вежинов, СО, 158. Луната си грееше, а там на север или малко на запад, не бях сигурен в посоките, сега горяха селата и пищяха хора. А. Дончев, ВР, 129. Аз си припомних началото на декламацията, видях се сигурен и излязох с вирната глава. М. Кремен, СС, 95. ● Той е дързък и сигурен в себе си. Ем. Станев, ИК III и IV, 289.
2. Обикн. като сказ. опред. Който не изпитва опасения за безопасността си. Да кара хубави коне, за Манолакя не беше само гордост и суетност – така той се чувствуваше по-сигурен: ако излезеше някой насреща му с лоша мисъл – нямаше нужда от камшик, стигаше само да се поотпуснат юздите на конете и да им се изкрещи, и нищо вече не можеше да ги спре. Й. Йовков, ЧКГ, 76. Но веднъж, тъкмо когато се мислеше най-сигурен, видя се подгонен от потеря. Й. Йовков, СЛ, 50.
3. Обикн. като сказ. опред. и със следв. изр. със съюз че. Който мисли, вярва, че нещо непременно ще се случи, ще се осъществи; увèрен, убеден. Противоп. несигурен, неуверен. Сигурен бях, че ще се разтреперят краката му, щом прекрачи прага на съда. П. Вежинов, ЗНН, 39. Сигурен съм, че вие не сте допускали въобще от колко страни сме ви засекли. В. Нешков, Н, 422. Реката беше замръзнала, но никой от нас не беше сигурен, че ледът ще издържи. Ив. Мартинов, ПМ, 141. – Ти сигурен ли си, че [кученцето] е отровено? Г. Караславов, Избр. съч. II, 67. Наблюдавах с едно око жена си: бях сигурен, че ще излее лошото си настроение върху мене! Др. Асенов, СВ, 81. Сигурен съм, че ще спечеля. Δ Абсолютно сигурна бях, че ме лъже. Δ Не съм съвсем сигурен, че съжалява. Δ Можете да бъдете напълно сигурни, че ще го направя.
4. За глас, стъпки, походка и под. – който изразява, показва твърдост, решителност, увереност; увèрен, решителен. Противоп. несигурен, неуверен, нерешителен. Лина престана да плаче, гласът ѝ ставаше все по-твърд и по-сигурен. М. Грубешлиева, ПП, 255. Сега навън почнаха упорито да звънят. Джони разтреперан ѝ пришепна да не се плаши... После със сигурни стъпки отиде и отвори вратата. М. Грубешлиева, ПП, 265. „Хайде, Георги! Само тебе чакаме“ – каза той приветливо и със сигурен жест на домакин, който си знае работата, ми посочи мястото в колата. К. Тодоров и др., КУ, 62. Тя подскачаше леко като птица и с няколко едри, сигурни крачки влизаше вкъщи. Г. Караславов, ОК, 11. Сила изпълни цялото му тяло и походката му стана твърда, смела и сигурна. Елин Пелин, ЯБ, 25. // За движение – който се извършва без колебание; увèрен. Противоп. колеблив, несигурен, неуверен. Невена шета с отдавна заучени, сигурни движения. В. Пламенов, ПА, 40. „Този човек вижда в тъмното като дявол“ – мина му през ума, като усети как същата ръка с точно и сигурно движение метна върху него дебел и тежък чул. Д. Ангелов, ЖС, 179. // За ръка – който се движи, работи без колебание, отклонение; увèрен, верен, точен. Противоп. несигурен, неуверен. С чевръста и сигурна ръка ковачът довърши желязото. Й. Йовков, Ж 1945, 82. Той изкачи бодро стълбището на двата етажа и със сигурна ръка натисна звънеца на Канделаровия апартамент. А. Гуляшки, ДМС, 76.
5. За човек – който заслужава доверие, на когото може да се разчита; надежден, верен, благонадежден. Противоп. ненадежден, неблагонадежден. Адвокатът беше му казал, че ако не се съберат доказателства и не намерят сигурни свидетели, делото е изгубено. Й. Йовков, Ж 1945, 71. – Какво мислиш за другите? – Цачев е сигурен – отговори Салабашев, – но за Иванова не гарантирам. С. Радев, ССБ II, 71. В Яница трябва да намерят сигурен човек, който да осигурява прехраната на отряда. Д. Вълев, Ж, 41. Понякога се замисляше – защо е всичкият му ламтеж за богатство, като няма сигурен човек да го наследи. Т. Харманджиев, КЕД, 54. Вий треба да немате никакво сумнение за моето прокобение, защото аз съм много сигурен познавач. Никога не съм излъгвал. П. Р. Славейков, СКНГ, 5.
6. Който не поражда съмнение, съответства на истината; верен, достоверен, точен, истински, несъмнен, безспорен. Противоп. съмнителен, недостоверен. Съществуват сигурни данни, че през римско време в пределите на Витоша се е добивало злато и желязо. П. Делирадев, В, 196. Правителството имаше сигурни сведения, че в тия книжарнички се продават тайни руски издания и забранени книги. В. Геновска, СГ, 55. Ние знаем няколко сигурни факти само от живота на Перикла. Но личността му си остава смътна. Н. Райнов, ЕВП, 6-7.
7. За източник на информация – на който може да се вярва, който не подлежи на съмнение; надежден, достоверен. Противоп. ненадежден, недостоверен, съмнителен. – Вчера научих, че другарят X. бил направил редица критически бележки по спектакъла. От сигурен източник научих това, от най-достоверен източник. Др. Асенов, СбСт, 183-184. Събрах най-подробни сведения от сигурно място. Г. Стаматов, Разк. I, 91.
8. Верен, правилен, точен. – Ние вървим по сигурен път към свободата на Македония. Д. Талев, И, 484. Последният факт ме накара да изтръпна – бях попаднал на сигурна следа. Й. Попов, БНО, 127-128. Това му е нему най-сигурния лек! Т. Влайков, Съч. III, 107. Той имаше сигурен нюх за стоката, за нейната ценност. П. Славински, ПЩ, 135. Едрите капиталисти в миналото намираха сигурен начин да рентират капиталите си в жилищно строителство. Серд., 1946, кн. 3-4, 13-14.
9. Който предпазва от опасност, беда; надежден, безопасен. Противоп. несигурен, ненадежден. Убеден в кекавостта на турската полиция, тъй като досега безброй пъти беше се изтървал из ноктите на враговете си, той нито подозираше, че е подушен, нито приятелите му в града знаеха това нещо, за да му дадат по-сигурно убежище. Ив. Вазов, Съч. XII, 156. Това беше здрав и сигурен кораб! Н. Антонов, ВОМ, 69. Като бягали от своеволията и притесненията на турците, тук те намерили сигурно убежище. Ст. Михайлов, БС, 164. Славка: – Намериха ли му сигурна квартира? Бойко: – Квартири много, но сигурни... (Вдига рамене.) О. Василев, Съч. III, 12. Дебелият сняг беше сигурна и топла завивка, хвърлена от самата природа върху нежния кълн на сеитбите. Й. Йовков, Ж 1945, 64. Сигурна защита. // Който е таен, скрит и позволява нещо да се съхрани, да се запази. Топките бяха на сигурно място на дъното на кладенеца – кой можеше да се сети да дири там? Д. Спространов, С, 259. Сега от всичко остана само това мъничко златно ключенце. И все не можеше да му намери сигурно място. Г. Райчев, ЗК, 193.
10. Който осигурява спокойствие, не крие опасност, неизвестност; безопасен. Противоп. несигурен, опасен. Те изоставяха своите огнища и бягаха в града да търсят по-сигурен живот. Д. Талев, ПК, 450. Той просто беше оставил бащината си магазия, защото му беше омръзнало това тихо, сигурно и егоистическо съществувание. Ив. Вазов, Съч. VI, 7-8.
11. Който не е застрашен от провал, несполука. Противоп. несигурен. Малцина можаха да се заловят за някоя, ако и скромна, но сигурна търговийка. Ив. Вазов. Съч. VI, 9. Роб на шаблона, този човек върви по своя служебен път и с бавната си методичност постига хубави резултати. Той не познава пòлета, въображението, а ето че и те са нужни дори и за най-положителните, най-сигурните начинания. Е. Каранфилов, АГ, 95. // За работа, служба – при която работникът не е застрашен от уволнение. Противоп. несигурен. Той наследи къща накрай града и имаше сигурна служба. Г. Райчев, Избр. съч. II, 117. Напусна сигурната си работа. Т. Влайков, Съч. III, 305.
12. Който ще се осъществи или ще настъпи непременно, без съмнение; неизбежен, неминуем, гарантиран. Никакво ядене. Една хапка хляб значи сигурна смърт. Л. Стоянов, Х, 60. Разчу се, че при последното сражение Велко спасил с голяма смелост околийската чета от сигурна гибел. Д. Талев, И, 416. Откъм Змейов връх винаги идваше сигурен дъжд. Хр. Пелитев, ХО, 59. Сигурна помощ. // Който непременно ще се получи като резултат от някакво действие или дейност; гарантиран. Противоп. несигурен. Капиталистите строят само тогава, когато вложеният капитал ще им гарантира големи и сигурни печалби. Г. Белев, КВА, 147. За по-сигурен успех тоя синдикат [за контрабанда] е ангажирал за своята работа актриси и милионерки, защото за американските митничари тия дами са най-малко съмнителни. БД, 1909, бр. 26, 2. Сигурна победа.
13. Който е доказан от практиката; изпитан. Все пак трябва да призная, макар и с огорчение, че майчините пошляпвания бяха по-сигурно средство за възпитание отколкото моите съвети. М. Марчевски, ТС, 104. Сигурно средство за гасене на малки огнища на пожар е огнегасителната пяна, която се получава от пожарогасителите. Н. Иванов и др., ГО, 81. За да ся очисти такова заразено място, най-лесно е да ся свари яка зола, па с нея да ся измие и изтърка одърът на стаята. За такова чистение има и едно по-сигурно средство: кадене с хлор. КН, 1873, кн. 6, 11. Сигурно лекарство.
14. За знак, белег и под. – който показва, че нещо непременно ще се случи, ще настъпи, или разкрива без съмнение наличието или осъществяването на нещо. Ето слънце пак огрява и сред зеленината на високите жита светват тук-таме жълтеникави петна: сигурен белег, че жътва иде. Й. Йовков, ВАХ, 179. Едва сега вратата се открехнала и през процепа надникнало намръщено русо лице с презрително свити устни и пронизващи сини очи. Продан усетил отмаляване в областта на колената – сигурен белег, че ще се влюби от пръв поглед. Й. Попов, БНО, 96. Дядо Гено веднага посегна за емфието, а това беше сигурен знак, че е разсърден. Й. Йовков, ВАХ, 12. Кунка [златката] беше тичала тръс. Тук-там задните ѝ крака бяха се провличали из снега и това беше сигурен белег, че е паднала наблизо. Ем. Станев, ПЕГ, 55.
◊ В сигурни ръце. Под разпореждането, влиянието или властта на някого, на когото може да се разчита. Македончето на три пъти изтеглюва суми из касата, които повери в сигурните ръце на доктора, за да послужат на устрояване чета. Ив. Вазов, Съч. XXV, 125. Моята мисия е вече приключена; освободителното дело е сега в сигурни ръце. Хр. Татарчев, МВ, 204. Малко по-късно пред ханджията се изпречи същият млад момък, който пръв го предупреди да не настанява аскер в градската махала и му рече: – Внукът ти е в сигурни ръце, ама ти нема да го видиш никога, ако пратиш аскер в градската махала. Д. Талев, И, 444.
– От ит. sicuro, рум. sigur от лат. securus ‘сигурен, безопасен’ и гр. σίγουρα.