СИДЕРЍТ м. Минер. 1. Вид желязна руда с жълтокафяв до сивожълт или сивозелен цвят и стъклен блясък. От железните руди икономическо значение имат само онези, които притежават такова съдържание на желязо, че са подходящи за доходно добиване на желязото. Такива са хематитът, лимонитът, магнетитът и сидеритът. А. Тотев и др., СС, 293. Най-важните железни руди са окисните: магнетит, хематит, лимонит, сидерит. Хим. IX кл, 1965, 80. Минералогията познава досега около 600 вида минерали. Твърде малко са ония от тях, които самостоятелно образуват камъни; по-главните са именно: каменна сол, анхидрит, гипс, доломит и сидерит. Ч, 1875, бр. 15, 659. Сидеритът се среща и във вид на кристали.
2. Метеорит, който се състои предимно от желязо. Железните метеорити (сидерити) съдържат над 90% метална компонента. Р. Костов, ОМ, 141. По своя състав метеоритите се разделят на каменни (аеролити), железни (сидерити) и железно-каменни (сидеролити), като най-голям е броят на каменните – над 93%. АКал., 1986, 128.
– От гр. σίδηρος ‘желязо’ през нем. Siderit и рус. сидерит.