СИДЕРЍТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от сидерит; сидеритен. Карбонатните (сидеритовите) утаени скали се срещат във вид на непрекъснати твърди или рохкави дребнозърнести маси със светлосив или тъмнокафяв цвят. Г. Георгиев, П, 218. Местният железодобив се е развил в резултат на експлоатацията на сидеритовото находище. Археол., 1988, кн. 4, 46. Сидеритови пластове. Сидеритови руди.