СИДЕРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрон. Който се отнася до звездите; звезден, сидеричен, сидерален, астрален. Луната или месячината се върти от запад към изток около Земята, а заедно с последната около Слънцето. Това въртение се казва сидерическо (звездно). СКСД 1882, 23. Сидерически зодиак.

– От фр. sidérique от лат. sidus, sideris ‘звезда’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)