СИДЕРÒЗА ж. Мед. Професионално заболяване на белите дробове, причинено от продължително вдишване на прах или пари, съдържащи желязо или железен окис. Белодробните изменения може да варират от просто отлагане на прах, както при сидерозата (отлагане на железен прах в белите дробове без клинични изяви), до нарушаване на белодробната функция. С. Евстатиева, ВЕ, 78. Прах, в който няма кварц, също предизвиква заболявания. В зависимост от праха, от който се причиняват, те се делят на: азбестоза – болест, предизвикана от азбестов прах; сидероза – от окисите на желязото. НТМ, 1957, кн. 5, 23. Сидерозата най-често се наблюдава при електроженисти.
– От лат. siderosis по гр. σίδηρος ‘желязо’ + -оза.