СИДЖЍЛ м. Истор. В Османската империя – съдебен регистър, в който се вписват преписи от решенията на кадията и от изпратени до него заповеди и други документи от централната власт. Днес историческата наука разполага с богат и интересен изворов материал – кадийските регистри (сиджили). Сиджилът не е еднотипен регистър. Той обединява в себе си различни документи, чиито характер, форма и съдържание са толкова разнообразни, колкото разностранна е дейността на кадията. Н. Тодоров и др., ТИБЕ VI, 7. За трайното настаняване на еничарите в българските селища свидетелствуват и един друг тип османски извори – кадийските сиджили. Най-ранният известен засега сиджил, този на софийския кадия от 1550 г., съдържа три документа за съдебни дела, в които участвували еничари. Цв. Георгиева, ЕБЗ, 124. Ако е нужно да се съобщи за споменатите разбойници, пишете, изпратете до височайшите двери преписите от сиджилите за делата, които са доказани. Б. Цветкова, ХБЗ, 207.
– От ар. през тур. sicil.