СИДЖЍМЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от сиджим; сиджимка, връвчица, въженце. Беше бабаит този Исеин чауш и за да изглежда по-страшен, препасваше разни силяхлъци, ножове, ками, каиши и сиджимчета. Т. Попратилов, РР, 134. На кръчмицата, принадлежаща на Доча Царски, бил ударен печатът на всичката сиромашия, мизерия и на епохата на хъшлаклъка и хайдушкото царство. Две-три маси, десетина стола, от десет форми, плетени с лико и с гемиджийски сиджимчета. З. Стоянов, Съч. III, 2008, 497.