СЍДЍ, мн. -та, ср. Комп. 1. Вид оптичен носител на цифрова информация, разчитана от лазерен лъч, който представлява диск с диаметър 12 см и се използва на специално устройство (компютър, плейър и др.); компактдиск, диск. До монитора имаше висок шкаф със сидита. Разгледах дисковете един по един. Р. Григорова, ДОН (превод), 257. Пиратски сидита с музика.
2. Устройство за възпроизвеждане на запис от такъв оптичен носител на цифрова информация. Той пак погледна компютъра. Трябваше само да напише паролата. Да отвори файла. Да мушне един празен диск в сидито и да свали данните. М. Панева, ЛВ (превод), 233.
– От англ. CD, съкр. от C(ompact) D(isc) ‘компактдиск’.