СИЗЍГИЯ ж. Астрон. 1. Конфигурация по права линия на две или три небесни тела в една и съща гравитационна система. Когато Слънцето и Луната застават в една линия, или както казват астрономите, когато се озоват в сизигия, тогава и двете с невидими сили оказват въздействие върху морето и неговите хора. ЛВ, 2016, бр. 26, 10.
2. Новолуние или пълнолуние, когато стават затъмненията на Слънцето и Луната и най-големите приливи и отливи в моретата и океаните на Земята. Към първата категория спадат приливите и отливите, чиято амплитуда – поради малките размери на Черно море – едва достига при сизигия 58 см. И. Герасимов и др., ГБ I, 392. Скоростта на приливно-отливните течения в дните на сизигия достига 10 възла. НТМ, 1972, кн. 8, 35. Кога Луната ся нахожда между Слънцето и Землята, ми не можем да я видим, защото тя не отхвърлова ни един светлий луч; това время ся нарича новолуние или първа сизигия. Ив. Богоров, ВГД (превод), 398.
– От лат. syzygia, гр. συζυγία ‘съединение, съчетание’ през нем. Syzigie и рус. сизигия.