СИЗЍФОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Сизифов. А животът на личността мен се вижда в повечето случаи малко сизифовски: догробен труд, съпрежен с всевъзможни физически и морални самоизтезания. П. К. Яворов, Съч. III, 253. Отваряха се многобройни врати на тоя безкраен учрежденски лабиринт, задръстен от пода до тавана с купища книжа, и от стая в стая влизаха и излизаха полухора – полуплъхове, които разнасяха като сизифовски камъни тежки папки и преписки. Св. Минков, ПЛ, 41. – Много просто: легендата, че където е Сотиров, там бил и успехът, този мит аз изработих лично – той ми струва сизифовски усилия. В. Мутафчиева, АМ, 236.
◊ Сизифовски труд. Книж. Тежка, непосилна, но безполезна, безрезултатна работа; сизифов труд. Днес работа ме чака – започвам ликвидация. Ще изхвърля целия баласт, схеми, анкети, неколкомесечен сизифовски труд. Н. Стефанова, ПД, 27. Може следващата генерация маниаци да подхване отново тоя сизифовски труд на вечния колекционер. Б. Райнов, Избр. пр II, 168.
СИЗЍФОВСКИ. Книж. Нареч. от прил. сизифовски. И докато сизифовски пъшкахме под бремето на този товар, докато се чудехме как да помирим разнокалибрената терминология със собствения начин на говорене за литературата, в „неосветените дворове“ започнаха да се случват разни неща. С. Василев, ЛМВВ, 8.