СИКЀРА ж. Остар. Спиртно питие (пиво, ракия). Защото ще да бъде велик пред Господа и вино и сикера не ще да пие. Н. Рилски, НЗ (превод), 107. Не ще да пие сикера (ракия), която упойва. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 328. Ако кръчмарка не приеме храни за заплащане на сикера, приеме сребро по прекомерно голям топуз и намалява стойността на сикерата спрямо равностойността на храните, тази кръчмарка трябва да бъде изобличена и хвърлена във водата. Христом. ИСС, 37.
– От гр. σίκερα от евр. sikera.