СИКОФÀНТ м. 1. Истор. Професионален доносник в древна Атина (първоначално доносник за нелегален износ на смокини). В Атина още имало закон, с който се забранявало внасянето на смокини без мито. Който се укривал, без да плати, считал се за контрабандист и се наказвал като такъв. Изпървен сикофант бил обявителят за тая контрабанда, по-късно сикофантите взели да ковладят и невинни хора с користни цели. Ст. Бобчев, ИСП, 108. От доносители против укриватели на смокини от вносно мито, от явни публични обвинители, за да се накажат известни престъпници, сикофантите станали лъжливи доносители – клеветници. СбНУ XXXIII, LXXII. Който обвиняваше успешно, даваше му се награда. Това законоположение създаде големи злоупотребления, като се обърна на средство за преследване предни и богати людие на Атина, които бяха прицелна точка на сикофантите. ИИДС, 1906, кн. 2, 20.
2. Прен. Клеветник, издайник, доносник. „Развигор“ е чисто литературен лист. И затова напразно се стремят някои доброжелатели от категорията на сикофантите и на предизвикателите да му приписват и някаква, макар и най-слаба, политическа тенденция. Р, 1925, бр. 195, 3.
– От фр. sycophante от лат. sycophanta по гр. συϰοφάντης (от σῦϰον ‘смокиня’ + φαίνω ‘разкривам’).