СЍКТИР и СИКТЍР междум. Простонар. 1. Грубо. За изразяване на категорична подкана към някого да се махне, да се пръждоса. – Сиктир оттука! – викна му той, защото оскърбеното му честолюбие нямаше мярка. Г. Томалевски, ВМ, 93. „Ха сиктир отпредя ми бе, пезевенк!“ – извика най-после Чардафон. З. Стоянов, ЗТКС, 425-426.
2. Руг. За изразяване на недоволство, отказване, пренебрежителна незаинтересованост от нещо. И най-неочаквано нарушава мълчанието. – Ай сиктир! – казва изведнъж той. – Ще ѝ свиря десет дена под прозорците! Като че ли е Далида! Ст. Стратиев, Избр. II, 422. Мнозина наши родолюбци се бяха обещали да ни помагат за печатницата, но когато я купихме и донесохме в Букурещ, то тие заборавиха даже обещанието си; даже един от тях, комуто ние споменахме за неговото обещание, ни отговори: „Ха сиктир!“. М. Арнаудов, ЛК, 809.
3. За изразяване на учудване, изненада. – Какъв е по професия? – Математик. Завършил е и философия. – Ай сиктир, бе! Има ли философи милионери? Вл. Икономов, ЕМД, 124.
◊ Сиктир-марш. Простонар. Ирон. Марш, по-рядко танц, с изсвирването на който се закрива танцова забава, музикална програма и под.; прощален марш. Концертът завършваше с необявяван на дъската сиктир-марш, както тогава софиянци наричаха последния номер. Това бе покана до публиката да се разотиде. П. Мирчев, СЗ, 144.
– От тур. siktir пов. ‘махай се, върви по дяволите’.