СИКХЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рел. Монотеистична религия, отделила се от индуизма през XVI – XVII в., чиито последователи живеят главно в Пенджаб (Индия), която отрича идолопоклонничеството, аскетизма и кастите, проповядва равенство пред бога и свещена война срещу иноверците. Сикхизмът се създава като опит за компромис между хиндуизма и мюсюлманството за модернизиране на религията и премахване на някои догми, които са пречели на развитието на обществото. Т. Кюранов, АП, 61. В Индия успешно съжителстват множество религии – хиндуизъм, будизъм, сикхизъм, християнство, юдаизъм и ислям. ХК, 1008, бр. 1, 69. Но дори и с исляма индуизмът успява да си взаимодейства, създавайки т.нар. сикхизъм – една собствено индийска религия, обединяваща в нов синтез индуизъм и ислям. ФА, 2007, кн. 2-3, 91.