СЍЛА ж. 1. Само ед. Способност на живите същества да извършват физически движения с помощта на мускулите си. Противоп. слабост, безсилие. Турчинът опули очи и се чудеше на голямата сила на младия селянин, който дигаше някак с леснина по петдесет, по осемдесет оки. Д. Талев, ЖС, 27. Донякъде ги плашеше само извънредната му сила и издръжливост, защото, ако и да беше над седемдесет години, не изглеждаше на повече от петдесет. Й. Йовков, ВАX, 169-170. Бригадирът долови скритата в този човек необикновена сила и негласно си рече, че той ще работи за трима. Й. Гешев, ВТ, 51. Ходж е борец с изключителна сила. Той е с отлична мускулатура. В стойка като че ли е невъзможно да го помръднеш от мястото му. П. Вежинов, ДМ, 60. Той [питонът] е най-големият атлет сред змиите, притежава необикновена мускулна сила. Ал. Гетман, ВС, 280. Като обладавал голяма физическа сила, той унижавал своя сан с участие в гладиаторските сражения на цирка. Н. Михайловски, РВИ (превод), 279. Не си знае силата. ● Нар.-поет. Сила силовита. Ако е сила силовита, не е вековита. Послов., БНТв ХІІ, 68. // Ед. и мн. Енергичност, способност за работа, за действие. Стоян, който все още пазеше на лицето си тънката си, малко подигравателна усмивка, гледаше стареца и се чудеше отгде се взе у него тая сила. Й. Йовков, СЛ, 186. А аз лежа в локвата и нямам сила да помръдна дори ръката си, да се защитя от страшния враг! Л. Стоянов, X, 45. Мачо пращеше от здраве и сили. Можеше да ходи цял ден, без да подвие крак. Кр. Григоров, ПЧ, 30. Дърпаше въжето и удряше камбаната колкото сили имаше. Г. Караиванов, ЮМ, 178. Крещя и най-после, когато изразходва всичките си сили, утихна. П. Илиев, ЛB, 74. С последни сили заизкачва стръмнината. Й. Гешев, ВТ, 87. Не съм прахосал на вятъра време и сили. М. Кремен, РЯ, 37. Нямаше сили да се помръдне. Δ Намери сили да се изправи. Δ Болестта бе изцедила силите му. Δ Той заработи с нови сили. Δ Пестя си силите. Прилив на сили. // Само мн. Жизненост, жизнеспособност. Това бе същият пронизващ, неумолим и аналитичен поглед, който имаше Борис през разцвета на силите си. Д. Димов, Т, 668.
2. Само ед. С предл. с. Физическо въздействие, при което се прилага голяма енергия. Той сграбчи с голяма сила дъската, напъна се, изпъхтя, бутна противника си и падна въз него. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Стоян блъсна със сила слабо прикрепената порта на един заграден с плет двор. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 27. Със сила и ловкост, които поручикът не подозираше, тя скочи, отблъсна го и хукна към вратата. Г. Караславов, ОХ, 452. Тя се спусна, сграбчи го и започна да го целува. Момчето се изтръгна със сила. Сл. Караславов, ВА, 371. Едно закъсняло, прелетяло издалеч камъче удари капака с голяма сила. Бл. Димитрова, ПКС, 275. Палачът замахнал със страшна сила, но когато ударил шията на момчето, мечът се строшил на парчета. А. Каралийчев, ТР, 200.
3. Качество или проява на човек, който има твърд, устойчив характер, преодолява трудности и не се поддава на външно влияние. Противоп. слабост, мекушавост, безсилие. То [лицето на Борис] беше просто лице на човек, който притежаваше някаква сила, някаква стоманена воля, която обхващаше другите и ги подчиняваше веднага на себе си. Д. Димов, Т, 50. Кръстю не можеше да проумее откъде идеше тази сила у този човек, каква вяра го крепеше. Г. Караславов, ОХ III, 40. Когато до гроба на Велко израсна малкото гробче, Дона падна там, върху гроба на мъжа си, и заплака с глас. Дотук бяха стигнали силите ѝ, сега тя можеше да поплаче. Д. Талев, И, 614. Престъпните мисли, упоявани от ракията, полудяваха, играеха свободно и Еньо нямаше сили да ги обуздае. Елин Пелин, Съч. ІІI, 152. Младен нямаше сили да излъже сестра си, мирът беше измислица на Любенова. Д. Немиров, Др, 74. Намери сили в себе си да му прости. Δ Вдъхна му сила да продължи да се бори. Вътрешна сила. Душевна сила. Нравствена сила.
4. Само ед. Използване на физическо въздействие, принуда срещу някого или нещо; насилие. – Трябва да се мъчим кризата да се разреши миролюбиво; че ако видим, че това не е възможно, тогава ще употребим сила. С. Радев, ССБ II, 107. Какво ще предприеме валията, ако в земите му пламне пожарът на бунта? Страх ли го е от размирици, или е решен със сила да ги смаже още щом се явят? Г. Манов, КД, 139. Разбра, че не ще може със сила да превземе крепостта. Д. Линков, ЗБ, 55. Кметът видя, че със сила нищо не ще постигне, затова отъмна пищова и смири Манчо и бащата на булката. П. Здравков, НД, 168. Славна била твърдостта на стареца Елеазара, комуто, като отвориха със сила устата, накараха го да яде свинско месо. Но той с гнусене плюеше запретеното ястие. Н. Михайловски, ССИ (превод), 89. Отнемам със сила. Δ Прилагам сила за решаването на конфликта.
5. Физ. Енергия, която предизвиква движение или изменя посоката, скоростта на движението на тяло, материя. На всяко тяло, което се движи по окръжност, действува центробежна сила, която е толкова по-голяма, колкото са по-големи масата на тялото и периферната му скорост. Маш. Х кл, 183. Разместването на пластовете [от земната кора] се причинява от сили, които действуват в хоризонтална и радиална посока. Гр. Николаев и др., ОГ, 112. Когато едно твърдо вещество се постави в течност, която може да го разтвори, между неговите частици от повърхността и тези на разтворителя възникват сили на привличане. Хим. ХІ кл, 1965, 47. Сила на земното привличане. Гравитационна сила. Сила на тежестта. Центростремителна сила. Равнодействаща сила. Теглителна сила. Еластични сили. Деформиращи сили. Взривна сила. Сила на съпротивление. Сили на взаимодействие. // Само ед. В механиката – величина, равна на произведението на масата на тялото и неговото ускорение. Силата се измерва с произведението от масата на тялото и създаденото му от тази маса ускорение. Тази зависимост се нарича втори закон на Нютон. Физ. IX кл, 1965, 46. От физиката знаем, че силата е равна на масата по ускорението. К, 1986, кн. 8, 58.
6. Спец. Само ед. Степен, интензивност в проявата, действието на физическо явление. Силата на магнитното поле на електромагнита зависи от величината на протичащия по навивките му ток. Тази зависимост е право пропорционална. Й. Йолов и др., ЕР, 83. Вижда се, че за да се получи еднаква гръмкост, действителната сила на звука е изменяна за различните честоти, понеже чувствителността на ухото е по-малка за звукове с ниски и високи честоти. Д. Йовков и др., НУОРЕ, 172. Ерозивна сила на течащата вода.
7. Само ед. С опред. и с предл. с, в. Степен на проява или обхват на нещо (природно явление, действие, дейност, събитие и под.). Бурята се разрази с цялата си сила. Ем. Станев, ИК I и II, 10. Вятърът с двойна сила зафуча навън. Елин Пелин, Съч. I, 59. Мътните води, набъбнали от поройния дъжд, като бесни се блъскаха в бреговете и със страшна сила преливаха през бента. М. Марчевски, ГБ, 150. Пролетта скоро ще настъпи с пълна сила. П. Стъпов, ЖСН, 108. Боевете пламнаха неочаквано и се разгоряха с пълна сила. П. Вежинов, ЗЧР, 44. Дрямката го налегна с нова, още по-голяма сила. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 118. Хубостта на Ния беше още в своята зряла сила. Д. Талев, ПК, 743. // Само ед. Обикн. с опред. С предл. в. Най-интензивен, най-ползотворен период от живота на човек; разцвет. Човекът, който обхожда своите безконечни градини, е пъстроок зрял мъж, в силата на годините си. А. Каралийчев, ПД, 48. – Не говори такова нещо, чичо Стайко. Ти си си още в сила. Т. Влайков, Съч. II, 88. Жив е той, жив е! Там на Балкана, / потънал в кърви, лежи и пъшка / юнак с дълбока на гърди рана, / юнак във младост и в сила мъжка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. // Остар. Само ед. С предл. в. Най-интензивен, най-бурен момент, етап от някаква дейност, процес и др.; разгар. Седянката е в своята сила. Закачки, шум, песни, припевки. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 15. Когато омразата, гоненията против училища, против просвещението са били в силата си, тогива тия искри [на просвещението], тия лъчи се виждаха като по-силно да действуват над малцината оглашени – първи народни дейци. Ил. Блъсков, ДБ, 86.
8. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Висока степен на проява на чувство, преживяване и под. или на някакво качество. Моята заслепеност се равняваше само със силата на моята любов... Ив. Вазов, Съч. XXIV, 175. Никой го [Каблешков] не надминава по силата и безкористието на чувствата, които внесе в революционното дело. К. Величков, ПССъч. I, 94. Тя надвеси своето бледо лице над неговото, хвана отпусната му ръка и я стисна с всичката сила на любовни желания. Елин Пелин, Съч. III, 41. Усилията да се държи по-настрана от нея до деня на сватбата, които едва сега ѝ станаха обясними, подигнаха нейното самочувствие и за пръв път Христина оцени силата на своята женственост. Ем. Станев, ИК I и II, 467. „Със силата на волята си реших да се дисциплинирам. И успях.“ Ст. Грудев, АБ, 33. Безцелното лутане ме изведе по силата на навика на малката уличка, където се намираше любимият ми ресторант. Сила на ума. Сила на характера. Сила на страстите. Сила на емоциите.
9. Само ед. Степен на въздействие, влияние на нещо. Нахалос мъжът ѝ привикваше от далечни страни най-вещи лекари и учени да гледат жена му и да ѝ помогнат със силата на изкуството си. Ив. Вазов, Съч. ХI, 57. Изведнъж започна да говори за силата на парите и нуждата от тях. Г. Белев, ПЕМ, 46. Каравелов вярва преди всичко в ценността и силата на знанието и затова поставя и на изкуството преди всичко познавателни задачи. Л. Андрейчин, ИНЕС, 109. Съзнанието за тая сила на изкуството, която възвисява, омайва и преражда, е характерно за Елин Пелина. Много негови разкази крият магията на този изключителен дар да се събужда и вълнува душата на читателя. Г. Константинов, НБЛ II, 297. Силата на словото. Сила на аргументите.
10. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Действие, въздействие (видът на което е конкретизиран от определението) върху някого. На вас дадох от европейските лекарства. Имат превантивна сила. Г. Краев, Ч, 210. Защо този младеж се страхуваше от някакво жалко суеверие, а не от наказателната сила на закона? Й. Попов, БНО, 133. Една глава от книгата бе поместена в „Народ и армия“ и от нея вече личеше художествената и документалната сила на тая жестока фреска, единствена може би от тоя род в нашата литература. К. Константинов, ППГ, 249. Но модата има такава обязателна сила за женския пол, щото дори и най-умните жени не могат да са въздържат от исканията на модата. Лет., 1876, 105. Изобличителна сила. // Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Валидност или сфера на действие на документ, наредба и др. Единственият документ с несъмнена доказателствена сила по тоя въпрос е обнародваното в Синята книга писмо на английския консул в Солун. С. Радев, ССБ I, 462. Удостоверението е документ, който потвърждава факти и събития, дава определени права на лицето, има постоянна валидност, притежава юридическа сила. Д. Иванова, КДО, 152. Електронните документи ще имат същата сила, както и писмените. ДТ, 2000, бр. 264, 6. Наказателният закон няма обратна сила. Наредба със сила на закон. Документ със силата на официален договор.
11. Нещо, което дава тласък, служи като подбуда за някакво действие или проява. Той чувствуваше, със сърцето разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. Той забрави града. Една друга сила го прикова тука. Елин Пелин, Съч. III, 156. Той не знаеше как другояче да ѝ отговори, за да разбере, че за него няма вече нищо по-мило и по-скъпо от нея и че няма сила, която да ги раздели. Г. Караславов, ОХ, 207.
12. Само ед. Предпоставка, условие, което прави възможно постигането на успех, победа. Славянинът разбра веч, след опити горчиви, / че сговорът е сила. Ив. Вазов, Съч. I, 91-92. Върви, народе възродени, / към светла бъднина върви, / с книжовността, таз сила нова, / съдбата си ти поднови. Ст. Михайловски, Избр. съч. I, 270. Часто ся повтаря, че знанието е сила. Й. Груев, СП (превод), 250. Единството е сила. // Само ед. Само членувано. Възможност за постигане на успех, победа. Какво чакаме! От какво се боим? Правото, силата и човечеството са на наша страна. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 281. Силата не се оказа на страната на правдата. Пушките и оръдията надделяват над вилите и косите. Б. Кастелов, ДХ, 244.
13. Само ед. Качество или умение, което е най-добрата страна на някого или нещо, в най-пълна степен характеризира същността на някого или нещо. Противоп. слабост. Магьосницата е известна и с други названия – врачка, вражалица, бродница. Нейната сила е в лекуване на болести, в предсказването на бъдещето, в обиране на плодородието. Ст. Генчев и др., ЕБ III, 50. Неговата сила е хитростта, измамничеството. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 32. Написа [Стефан Костов] и крайно интересни и сериозни научни трудове по своя предмет. Но не това е неговата сила. ЛГ, 1939, бр. 443, 2.
14. Само мн. и (остар.) ед. С предл. по, в и крат. лич. местоим. в дат. Способност, възможност, умения за извършване на някаква дейност, действие. Аз съм готов да направя всичко, което е в силите ми. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 129. Не ми е по силите да ви направя щастлива. Ст. Стратиев, СВМ, 48. Ех, имаше хора, които просто не вярваха, че е по силите ни решаването на такава сложна техническа задача. М. Денчев, МИ, 107. // Способност на човека за дейност, за работа; възможност. Презрял всичко лично и отдал докрай силите и способностите си в борбата за свобода, със своите прекрасни качества той [Левски] е покорявал и завладявал сърцата на всички. Н. Ферманджиев, РХ, 101. За всяка работа се захващаше с жар, не оставяше сили в резерв, впрягаше всичко, каквото имаше, с други думи, работата гореше в ръцете му, но и той сам изгаряше в нея. Сл. Трънски, Н, 70. Общеползието е една непрестанна деятелна усърдност, за да принасяш нечто споряд силата си в полза, леснина, благосъстояние и чест на отечеството си, на обиталището си и на домородието си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 139. Имай вяра в собствените си сили. Δ Отдаде силите си за просветата на младежта. // Лични качества, способности у някого. Той намислил да стане публицист, да си опита силите в полето на журналистиката. З. Стоянов, ХБ, 122. И замина [синът] да провери силите си: репортьор, електроинсталатор, огняр в бирена фабрика и студент – два семестъра право. О. Василев, Т, 100-101. Тя [интелигенцията] не можеше да намери достатъчно приложение на своите сили нито в стеснените свободни професии, нито в неразвитото капиталистическо производство – много естествено е, дето тази интелигенция бе и опозиционно, и демократически настроена. Г. Бакалов, Избр. пр, 319.
15. Само ед. Прен. Власт, влияние, авторитет. Богатството и силата му растяха и дядо Щерю отново повярва, че онова, което беше казал Халил Ходжа, е само едни приказки, и нищо повече. Й. Йовков, ВАХ, 141. Хаджи Серафим Огненов бе вършил и лоши, и добри дела, но лошите още се помнеха, както се помнеше силата му, богатството му. Д. Талев, ЖС, 64-65. Разярен, убеден в своята сила и своята ненаказуемост, той [кметът] замахна и стовари тежката си ръка върху жената. Г. Караславов, ОХ, 439. Първи го напускат ония приближени, които преди са търсили от силата му всички свои лични и служебни облаги. В. Нешков, Н, 36. Крум изпъкна наяве отсред разклатените елементи около престолът. Най-напред той потъпка влиянието и силата на властвующите около престолът боляри. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 123.
16. Само ед. Наличие на политически, икономически, военни или др. ресурси на държава, управление и др., възможности за влияние или за постигане на определени цели; мощ. Противоп. слабост. Тоя геройски народ направи чудеса, но какво може против такава сила? Ив. Вазов, Съч. XXII, 34. В Търновския надпис на Иван Асен ІІ се говори не само за обикновено строителство, но за силата на българската държава, за победи, които я разширяват и издигат. ТВ І, 203.
17. Обикн. със съгл. опред. Държава, която има политически, икономически, военни или др. ресурси за постигането на определени цели. Кои са причината и поводът за изпъждането на княза? Какво мнение имат европейските сили за това дело и как ще се отнесат към България? С. Радев, ССБ II, 23. Под заинтересовани сили тук не се подразумяват нито Австро-Унгария, нито Русия, а тъкмо противниците на тяхното досегашно действие по реформите в Македония. Пряп., 1903, бр. 5, 1. Екатерина, наречена праведно Велика, въздигна Русия на първостепенна европейска сила. С. Бобчев, ПОС (превод), 188. Световна сила. Западните сили.
18. Само мн. и (остар.) ед. Войска, войски. Първа българска армия бе разтеглила своите сили по един неимоверно дълъг фронт на дълбочина от няколкостотин километра. П. Вежинов, ЗЧР, 214. Те проучиха разположението и силите на противника. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 370. Петковата бунтовна дружина нараства и се превръща в страховита бойна сила. Н. Xайтов, П, 310. Святослав с главните си сили нападна на черноморското побрежие. Д. Войников, КБИ, 169. Тосун бей щеше да нападне утре Клисура с една сила от около две хиляди души. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 141. Противникът прегрупира силите си и се готви за настъпление. // Със съгл. опред. Отделен род войска. Когато избухна Европейската война, още преди България да вземе страна, той замина за Русия и постъпи в царските военновъздушни сили. С. Северняк, ВСД, 197. В корпуса на този параход може свободно да се помести цялата българска флотилия с всичките ни морски сили накуп. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 29. Сухопътни сили. Военноморски сили. // Със съгл. или несъгл. опред. Вид войскови части или служби, които осъществяват дейност, обикн. посочена от съгласуваното или несъгласуваното определение. То [Народното събрание] може да разреши участие в състава на мироопазващи сили с произтичащите от това последици и действия, предвидени по решение на компетентна международна организация. ДВ, 1995, бр. 104, 9-10. Новият план за първи път предвижда изпращането на сили за бързо реагиране в чужбина. БА, 2016, бр. 46, 1. Силите за сигурност изпратиха и танк на мястото на вчерашния атентат в Кабул. Земя, 2018, бр. 105, 20.
19. Само ед. Група, обединение с влияние в някакво общество, държава и под. Един по един те не струваха нищо. Но сбрани на едно, организирани и стегнати, бяха сила. Г. Караславов, СИ, 127. През двайсетте години тесняците в нашата околия се преброяваха на пръсти, но след войната партията стана сила. Н. Хайтов, ДР, 188. Щом е в състояние да променя съдбините на страната, да сваля и качва правителства, значи Военният съюз е сериозна политическа сила. П. Илиев, ЛВ, 50. Сакъзов намира, че „у нас няма ни една обществена сила, могъщият глас на която да накара да се спрат и огледат ония, които тикат страната към гибел“. Г. Георгиев, Избр. пр, 156. // С опред. Само мн. Обществена група, характеризираща се с особеностите, признаците, конкретизирани чрез определението. Радикалните сили в ръководството искаха да подмладят своята партия. Т. Кюранов, АП, 124. Реакционните сили се спотайваха. Нито отявлените реакционери, нито прикрилите се в редовете на Отечествения фронт посмяха да излязат открито против участието ни във войната. А. Станоев, П, 41. Под натиска на десните сили се засилва консенсусът в страните на ЕС за нуждата от борба с нелегалната имиграция. Н. Дюлгерова, ДПВ, 12. Леви сили. Консервативни сили.
20. Прен. Със съгл. опред. Човек, който притежава възможности за изява в дадена област. Неотдавна, като млада надеждна сила, приеха го в партията. Й. Йовков, ПГ, 241. Наложила се като първа сила в трупата, въпреки физическата си слабост Будевска е претоварена с роли. Ст. Грудев, АБ, 56. Найденов имаше извънредно тънък усет към хумора. Той сам беше една от нашите първи хумористични сили. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 375.
21. Само мн. Съвкупност или колектив от хора, занимаващи се с някаква работа, дейност, професия. Че ни материалните възможности, ни научните и писателски сили не са били достатъчни в началото, не се е взимало под внимание. М. Арнаудов, БКД, 118. В спектакъла участвуват едни от най-добрите сили на театъра. НК, 1958, бр. 29, 3. Играта на най-добрите артистични сили на театъра допринесе твърде много за веселието на доста отбраната публика. БД, 1909, бр. 25, 3. Ние възлагаме надежда на по-младите наши сили, у които умът е чист, у които има енергия и жажда за живот и благороден труд. Пряп., 1903, бр. 71, 3. Нашите млади певчески сили завоюваха медали на фестивала.
22. Диал. Имот, имотност, заможност (Н. Геров, РБЯ). Да даде всякой кому какво силата достига. Н. Геров, РБЯ V, 162.
23. Диал. Мнозина, множество (Н. Геров, РБЯ). Страшна сила идат. Н. Геров, РБЯ V, 162.
24. Диал. Змей1, хала. Прочуло ся е люта змия, / люта змия усойница / со три глави, с три опашки. / .. / – Я върни ся, дели Марко! / Не губи ся тая змия, / тая змия, тая сила. Нар. пес., СбБрМ 1861, 166-167.
25. Само ед. Диал. Задух1, задуха1 (Н. Геров, РБЯ). Голяма сила е, ще вали дъжд. Н. Геров, РБЯ V, 162.
◊ Велики сили. Истор. Полит. Общо название на най-силните държави с решаваща роля в международната политика. Скоро се появиха и в меродавния печат на западните столици категорически твърдения, че турско-руският договор ще бъде подложен на една ревизия на Великите сили. С. Радев, ССБ I, 26. Подобряването на отношенията с Русия било крайно необходимо, за да бъде признат Фердинанд за законен княз на България от Великите сили. Ист. VII кл, 106. Въоръжена сила. Остар. Войска. Само страхът пред въоръжената сила спира проявяването на дивите им инстинкти. Ал. Константинов, Съч., 259. Въоръжени сили. Войската на определена държава. Защитата на страната от противниковите въздушни нападения и поражения се осигурява от въоръжените сили и гражданската отбрана на страната. Н. Иванов и др., ГО, 36. Спомням си обширната статия, която направо призоваваше американските въоръжени сили да навлязат в Камбоджа да извършат нова ескалация на войната във Виетнам. Т. Кюранов, АП, 170. Двоица сили. Физ. Система от две равни, успоредни, противоположни, нележащи на една права сили, които нямат равнодействуваща и се стремят да завъртят тялото, върху което са приложени. Измерваният ток протича през намотката. На принципа на взаимодействие на ток с магнитно поле се създава двоица сили и въртящ момент. Ел ХI кл 1965, 71. Динамична подемна сила. Физ. Сила, насочена нагоре, която може да се яви при едно движещо се във въздуха тяло с подходяща форма, ако въздухът над тялото се движи по-бързо, отколкото под него. Съпротивлението е най-голямо, когато греблото лежи плоско върху водата. Динамичната подемна сила се увеличава и тогава, когато греблото има относителна скорост спрямо водната повърхност, т.е. се движи. Л. Недков и др., НВТ, 41. Електродвижеща сила. Физ. Количеството работа, извършена от един източник на ток за пренасяне на единица електрически товар по веригата, вследствие на която възниква електрическо напрежение. Когато във веригата използуваме източници с различни електродвижещи сили, чрез измерителните уреди установяваме, че напрежението в краищата на проводника и силата на тока през него се изменят. Физ. Х кл, 1958, 91. Измерването на електродвижещата сила се извършва най-просто с галванометър. Ст. Христов и др., РЛУ, 76. Електромагнитна сила. Физ. Основна характеристика на електромагнитното поле – сила, която се заражда под действието на електрически ток. При захранване на бобината се създава електромагнитна сила, която се стреми да установи всеки феромагнитен предмет в средата на бобината. МК, 1983, кн. 9, 24. Жива сила. 1. Воен. Хората (войници, офицери и др.), които вземат участие в боевете по време на война. Генерал Белчев беше командир на поделение от строителни войски, разполагаше с огромна техника и жива сила. К. Колев, М, 38. На настъпващия противник били нанесени огромни загуби в жива сила и бойна техника. Рад., 1954, кн. 2, 2. 2. Животни или (рядко) хора, които теглят, движат нещо. Превоз на пътници с превозни средства, теглени от жива сила. ДВ, 2004, бр. 81, 115. Двуколката е малка дървена кола на две колелета, теглена от жива сила. 3. Остар. Физ. Кинетична енергия. Конска сила. Физ. Стара единица за мощност на двигател, мотор, равна на 736 вата, която днес се заменя с киловат. Да ви запозная накратко с парахода. Вместимостта му е 8000 тона, силата 12 000 конски сили, средната скорост 460 мили в денонощие. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 29. Ако една машина извършва работа 75 килограмометра за една секунда, казва се, че тая машина има мощност една конска сила. Г. Томалевски, АН, 231. Магнитна сила. Физ. Силата на привличане или отблъскване, която действа върху магнити. Всеки магнит, например магнитна стрелка, внесен в магнитното поле, изпитва действие на сили, наречени магнитни сили. Физ. VIII кл, 1965, 80. Подемна сила. Физ. 1. Силата на налягането на течността или газа върху едно тяло в течна или газова среда, която е насочена срещу силата на тежестта, така че да може тялото да бъде повдигнато. За да може едно тяло да лети, необходимо е върху него да действува подемна сила, която да го издига и поддържа във въздуха. Р. Радулов, ИГ, 8. Подемна сила на плаващо тяло. 2. Силата, с която електромагнит или друго тяло може да повдига, да задържа най-големия товар. Подемната сила на електромагнитните кранове дава възможност за преместване на товари с маса от няколко хиляди килограма. Физ. VII кл, 66. Динамометърът отчиташе подемна сила на дясната ръка седемдесет килограма. Р. Сугарев, СС, 37. Покупателна сила. Иконом. 1. Възможност на някого да купува поради наличие на пари, на определени доходи. Строили са се къщи: по-трайни, по-солидни, с тухли и други, дървени, с по-кратък живот, в зависимост от покупателната сила на клиентите. Г. Белев, КВА, 150. Покупателната сила на работничеството проявява трайна тенденция на намаление. А. Христофоров, ИПД I, 65. 2. Възможност да се купят определено количество стоки с единица от дадена валута. Ние вече знаем, че парите, които фигурират като обект на вземането на кредитора, често променят своята покупателна сила, от което следва, че кредиторът носи известен риск. А. Христофоров, ИПД I, 488. Покупателна сила на българския лев. Привлекателна сила. Остар. Физ. Притегателна сила. Луната притегля веществото със сила, шест пъти по малка от земната привлекателна сила. Г. Томалевски, АН, 207. Приливи и отливи стават от привлекателната сила на Слънцето и най-вече на месечината. К. Смирнов, З, 42. Притегателна сила. Физ. Сила на физически обект, която въздейства върху други обекти като ги притегля, привлича към дадения обект. Дали едно небесно тяло ще има атмосфера, зависи главно от неговата маса. Ако тя е много малка, планетата или спътникът няма достатъчно притегателна сила, за да я задържи. Д. Пеев, ЖДП, 17. Слънцето е едно грамадно пламтящо средище в небесното пространство, което излъчва енергия към всички планети и ги държи в обсега на своята притегателна сила. Г. Томалевски, АН, 243. Производителни сили. Иконом. Съвкупност от средствата за производство и работната сила, която според икономическата теория на Маркс представлява една от страните на начина на производство. Производителни сили на обществото са средствата на труда и хората, които произвеждат материални блага. Икон. геогр. Бълг. X кл, 3. Работна сила. Спец. 1. В политическата икономия – съвкупност от физическите и умствените способности на човека, неговата квалификация и опит, които той използва за създаване на материални блага. Правната защита е насочена към работника или служителя, тъй като той е в по-уязвимо положение, поради това че като носител на работната сила се поставя във фактическа и юридическа зависимост спрямо работодателя в рамките на индивидуалното трудово правоотношение. СъврПр, 2003, кн. 6, 19. Работниците са принудени да продават своята работна сила. 2. Икономически активното население, съвкупност от всички, упражняващи труд. – На думи лесно – въздъхна директорът. – Ти хора ми дай. Работна сила. А. Гуляшки, МТС, 36. Равнодействаща сила. Физ. Сила, чието действие върху дадено тяло е равно, еквивалентно с действието на няколко сили. Равнодействащата сила F е насочена към равновесното положение и е пропорционална на големината на отместването. Д. Мърваков и др., СЗФ, 109. Сила на електрическия ток; сила на тока. Електр. Величина, изразяваща се чрез количеството електричество, което протича през напречното сечение на проводника за единица време, и измерваща се в ампери. Силата на електрическия ток се мери с единицата ампер, която е четвърта основна единица в системата СИ. ЕлОЕ, 7. Силата на тока е право пропорционална на напрежението на източника и обратно пропорционална на съпротивлението на проводника. Гр. Тимчев и др., АДА 54.
~ Влизам / вляза (встъпвам / встъпя) в законна сила. Книж. За съдебно решение – започвам да се прилагам, да важа, да действам. Влизат веднага в законна сила съдебни решения, по които не се предвижда никакво обжалване. П. Стайнов, АП, 614. Решението встъпва в законна сила: когато е постановено в окръжния съд и страните не са принесли въззивна жалба в установения срок. Е. Йочев, ЗЦБ, 134. Влизам / вляза (встъпвам / встъпя) в сила. Книж. За закон, присъда, административен акт и под. – започвам да се прилагам, да важа, да действам. От произнесените 10 смъртни присъди само три влизат в сила. Останалите са заменени с доживотен затвор. П. Илиев, ЛВ, 111. Осъдиха го и тъй като в залисията си пропусна срока за обжалване, присъдата влезе в сила. Й. Йовков, ПГ, 140-141. В сила съм.1 Книж. 1. За закон, наредба, решение и под. – прилагам се, важа, действам. Най-сетне, след два дни колебания и заседания, султанът отстъпва и обявява, че конституцията отново е в сила. Бунтът се е превърнал в революция и революцията е достигнала целта си. О. Алтънчев, ВСТ (превод), 254. Меморандумът е в сила за срок три години и след това може да бъде продължен. ДВ, 2006, бр. 18, 28. 2. Важа, отнасям се, валиден съм. „Бизнес моделът описва как организацията създава, доставя и улавя стойност.“ Тази дефиниция е в сила както за стопански, така и за нестопански организации. ГСУСФ, 2013, т. 11, 68. В сила съм.2 Остар. Обикн. с отрицание. Мога, в състояние съм. Не бях в сила да му откажа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 140. Аз съм не в сила да опиша душевното състояние на героя ни в тоя момент. Ал. Константинов, Съч., 269. Губя сила. Книж. За закон, наредба и под. – преставам да важа, да действам. Актът по прилагането на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. ДВ, 2007, бр. 57, 48. Извън силите си. Разг.; Вън от силите си. Остар. Над възможностите си, повече, отколкото мога. Той просто работеше повече, извън силите си, с настървение и гордост на човек, който изпълнява свещения си дълг. С, 1969, кн. 5, 229. Всички помагаха на общото дело, според силите си, а някои помагаха даже вън от силите си. Ал. Константинов, Съч., 155. Имам сила. Разг. За закон, наредба, решение и под. – прилагам се, важа, действам. Актът има сила по закон. П. Стайнов, АП, 475. Този закон има сила само на територията на САЩ. К, 1976, кн. 5, 61. Тази наредба има сила от 1 април настоящата година и ще се прилага само по отношение на тия служители, които ще бъдат назначавани на служба след 1 април. СтОВ, 1929, бр. 2, 15. Колкото ми сила държи; колкото ми сили<те> държат. Разг. Колкото мога, много силно или много бързо. В отсрещния двор отново се появи бабичката. Затича се, колкото ѝ силите държаха, към ранения. К. Ламбрев, СП, 382. Ритнах вратата колкото ми силите държат, и тя се отвори. Нечиста сила. Според народните вярвания – зъл дух. А що е човек без кръстенето? Как ще прогони дявола, нечистата сила, кога го нападне изневидело? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 347. Тогава Манол запали огън, защото огънят не само осветява, ами и освещава всичко, и с огън се пъдят нечистите сили, щом се заселят в изоставен дом. А. Дончев, ВР, 53. Нямам сила. Книж. Обикн. в 3 л. За закон, наредба, решение и под. – не се прилагам, не важа, не действам. Споразумението по чл. 9, ал. 1 няма сила по отношение на трети държави. ДВ, 2014, бр. 49, 28. Оставам / остана без сили. Разг. Много се изморявам, отпадам физически. Тя лежеше в ъгъла си премаляла, останала без сили след много опити през целия ден да проходи с патериците. Д. Талев, С II, 238. Ръцете му, останали без сили, неудържимо трепереха. Ст. Марков, ДБ, 384. Оставам / остана в сила. Книж. За закон, наредба, решение, правило и под. – продължавам да важа, да съм валиден, да действам. Законите остават в сила дотогава, докато не бъдат обезсилени по една или друга правна причина. К. Телбизов, ОБГП, 17. От позиция на силата. Книж. С използване на собственото преимущество и с насилствено налагане на своята воля. „Военната окупация на университетския град е едно извънредно действие от позиция на силата, което нашият институт не е заслужил с нищо!“ Л. Стефанова, ВМД, 65. Политика от позиция на силата. Повръщам / повърна в сила. Остар. Книж. Възстановявам действието, силата на отменен закон, присъда, решение и под. В издадената от него прокламация се прави апел към народа да задържи реда и се съобщава, че се повръща в сила Конституцията от 1901 г. Пряп., 1903, бр. 10, 1. Подкрепям / подкрепя силите си. Разг. Възстановявам физическите си сили, бодростта си с храна, питие или сън. Спрях край прочутия извор с двата чучура да почина. Бях и поогладнял, та рекох да подкрепя силите си с малко баница. Кр. Григоров, ОНУ, 125. Бай Атанас поиска да си подкрепим силите с по 100 драма [ракия]. З. Стоянов, ЗБВ I, 297. През сила. Остар. 1. С голямо физическо усилие. Те [Злати и Ненка] не бяха се разшавали още и жънеха през сила; препъваха се из тъмното стърнище, а разлюлените пред тях черни класове сърдито ги пошибваха по сънливите лица. Ил. Волен, МДС, 36. 2. С усилие на волята. През сила отговаряше на Стамените приказки. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 492. 3. Нарочно. Аз почнах да запрягам кончетата, кашлям през сила, дано оня ме разбере, той, изглежда, разбра, обърна се и тръгна към каруцата си. Й. Радичков, ББ, 29-30. Премервам / премеря сили<те си> <с някого>. Разг. Състезавам се с някого, обикн. в спортна игра или под. Един-два пъти през годината двете махали се срещаха, за да премерят силите си по футбол. П. Проданов, С, 69. Веднъж на всеки четири години в селището Олимпия в Пелопонес се събирали най-добрите спортисти от цяла Гърция, за да премерят сили в бягане, борба. Ист. V кл, 1980, 148. Пряко сили<те си>; пряко сила. Разг. 1. С голямо физическо усилие. От няколко дни Радомир боледуваше, но пряко сили дойде на съвета на заговорниците у Белота, за да приеме последните повели. М. Смилова, ДСВ, 153. Пряко силите си той тича до съда, до нотариуса, на три пъти влиза в заседание. В. Нешков, Н, 269. 2. С усилие на волята. Тия, които се смееха, правеха това престорено, пряко сила. Д. Спространов, С, 146. С Божията сила. Остар. За подчертаване, че нещо става със съдействието на Бога, или за пожелание нещо да стане успешно със съдействието на Бога. С Божията сила ние възкръсваме като свободен народ. Х, 1946, кн. 7, 12. С все сила; с всичка сила; с всички сили. 1. С глаголи, назоваващи действие, за осъществяването на което се употребява голямо физическо усилие – с цялата мощ, която имам. Руменов напипа и някакво дърво и с все сила го захвърли към улицата. X. Русев, ПС, 26. Дрехата ѝ се закачи за една къпина, тя извика, дръпна се с все сила и я раздра. К. Петканов, В, 231. Той внезапно се извърна и с всичка сила ме удари в лицето. От носа ми рукна кръв. Б. Райнов, ДВ, 156. 2. С глаголи за движение – много бързо, колкото е възможно най-бързо, с най-голяма скорост. Жената зави хляба в престилката си и затича с все сила. К. Петканов, МЗК, 135. Отварям очи и виждам как юнга Вилямс тича с всичка сила към мене. П. Незнакомов, МА, 48. Търти да бяга с всички сили към лагера, без да гледа, че трънаците и шубраците раздираха дрехите му. Д. Ангелов, ЖС, 353. 3. С глаголи като пея, викам, крещя и под. – много силно, високо. Пееше с все сила мъжки глас, звучен, радостен, глас на млад, влюбен човек. Й. Йовков, ЖС 1945, 215. Ако искаш, викай в пустинята, с все сила викай – все едно, ехо отникъде няма да чуеш. Ив. Мирски, ПДЗ, 193. Викам с всички сили. Сили небесни! Разг. Като възклицание за изразяване на учудване, изненада или възмущение. – Сили небесни, каква жестокост! Каква човешка тъпотия! За кош трески да се нарани дървото! Н. Хайтов, ПГ, 29. Хвърлям си / хвърля си силите; хвърлям / хвърля всички<те си> сили. Разг. Заемам се да извърша нещо с най-голямо старание, без да щадя себе си. През това време [доц. Попова] бе хвърлила силите си за бърза защита на докторска дисертация. Аз ѝ бях редовен читател на ръкописа и на ония части, които предлагаше за печат в университетските издания. П. Близнаков, ПВ, 126. В този институт младият Фредерик Жолио намери прекрасна обстановка за научна работа в областта на новосъздадената вече наука атомна физика. В тази нова област на физиката Жолио хвърли всичките си сили и ентусиазъм. НТМ, 1950, кн. 1, 5.
~ По силата на. Книж.; В силата на. Остар. Сложен предлог. Според, вследствие на, поради. На 19 т.м. в Сан Стефано при Стамбул се подписа с русите мирен договор и по силата на тоя договор повереният ми битолски вилает влиза в границите на новото българско княжество. Д. Талев, ПК, 641. Сарафов бил дал някакво генерално пълномощно на г. д-р А. Ходжов, който в силата на това пълномощно трябвало да бъде „удовлетворен във всичко“ от началниците на Финансовото министерство. Бълг., 1902, бр. 447, 3. По силата на закона. По силата на традицията. По силата на древен обичай. По силата на навика. Със силата на. Сложен предлог. Книж. Посредством, чрез, с; с помощта на. Ала и без договор българите със силата на меча бяха очертали на изток една граница, която трябваше да минава някъде по близките гори и планини. А. Дончев, СВС, 7. Със силата на оръжието си феодалите направили свободните селяни напълно зависими и ги принудили да изпълняват редица задължения, като ги закрепостили към земята. Ист. VI кл, 60-61.