СИЛАБЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. За стих – който е изграден от еднакъв брой срички, с постоянно място на цезурата; силабически. Но не само синкопът (който в случая играе роля на цезура), а и варирането на ударените срички в тактовете на силабичния стих също подчертават логическия и емоционален контраст. Цв. Стоянов, Съч. I, 78. За жалост, изобщо взето, силабичният стих е грубо пренебрегнат от повечето наши поети, които предпочитат да отмерят механично, монотонно стъпките на своите стихове. Р. Кунчева, СВИ, 123. Бозвели е от първите български стихотворци. Оставил ни е стотици римувани силабични стихове. Злат., 1930, кн. 4, 223.
2. Литер. Който се основава на еднакъв брой срички във всеки стих и постоянно място на цезурата; силабически. В личната силабична поезия, до колкото се спазва точно равносричността на стиха, този брой [на сричките] се представя като канон. М. Янакиев, БС, 48. Поради подразбираното несъгласие с категоричното определение на проф. Л. Андрейчин за силабичния ритъм у Ботев, М. Янакиев настоява върху тенденцията за равномерно разпределение на ударенията в стиха. ЕКЧ, 2011, т. 17, 164.
3. Езикозн. Сричков; силабически. Според неговата [на А. Роман] хипотеза всеки език в далечен диахронен план се е конституирал като система от взаимно свързани системи: фонологична система, силабична система, система за номинация, система за комуникация. СЕ, 1991, кн. 3, 70. Силабично членение.
◊ Силабично писмо. Езикозн. Писмена система, при която всеки писмен знак означава отделна сричка; сричково писмо, силабическо писмо, силабизъм. Достатъчно е да си припомним, че много народи в древността са имали сричково (силабично) писмо, преди да се открие днешното звуково писмо. К. Попов, НОВ, 88. Като преход от идеографското към силабичното писмо той [клинописът] се явява вече като първично начало за по-нататъшния произход на фонетическата азбука. Ст. Кутинчев, ПК, 25. Силабично стихосложение. Литер. Стихосложение, в което ритъмът се създава от повторението на еднакъв брой срички в стиха и постоянно място на цезурата, без редуване на ударени и неударени срички; силабическо стихосложение. Текстовете на българските народни песни се изграждат по правилата на силабичното стихосложение, което за разлика от метричното не държи сметка за квантитета (дължината) на сричките. Ст. Джуджев, БНМ II, 465.
– От фр. syllabique от гр. συλλαβικός.