СИЛАБЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Литер. За стих – който е изграден от еднакъв брой срички, с постоянно място на цезурата; силабичен. Силабическите стихове се смятат за недостатъчно обработени, за изградени с по-малко усилия, отколкото са нужни, за да се каже, че е налице художествено майсторство. М. Янакиев, БС, 79. От значение за определянето на вида на силабическия стих е не само броят на сричките в целия стих, а и броят на сричките преди и след цезурата. Пр, 2016, бр. 2, 412.
2. Литер. Който се основава на еднакъв брой срички във всеки стих и постоянно място на цезурата; силабичен. В Румъния силабическата поезия на църковнославянски език се заражда под влияние на украинските печатни издания. П. Атанасов, БРЛВ, 49. Признават [французите], че за стихове техният език стои по-доле от много европейски езици. И наистина, на французкий език, по свойствата му, може да се пишат стихотворения само в силабическа форма. Ал. Константинов, Събр. съч. IV, 16. Силабическа метрика.
3. Езикозн. Сричков; силабичен. При третия и четвъртия вид срички, които също са затворени, съществува най-слабата степен на силабическа звукова автономност. ГСУИФФ, 1939, т. 35-36, 18.
◊ Силабическо писмо. Езикозн. Силабично писмо; сричково писмо, силабизъм. Втора фаза в развитието на писането е силабическото писмо. В тая система има вече отделен знак не за всяка дума, а за всяка сричка. НУ, 1910, кн. 7, 415. Силабическо стихосложение. Литер. Силабично стихосложение. Системите на стихотворното изграждане са много и разнообразни (с ред преливащи се варианти), но няколко от тях са се очертали като основни. Това са: метрическо стихосложение, силабическо стихосложение, силаботоническо стихосложение, тоническо стихосложение. Г. Марков и др., ОЛ, 548. Какво е спечелила и какво е загубила нашата поезия, като е преминала от силабическото стихосложение на народната песен към модерното тоническо стихосложение? Обратното на това, което мислят някои, аз смятам, че тя е станала по-монотонна. Ат. Далчев, Съч. II, 64.
– От фр. syllabique от гр. συλλαβικός.