СИЛАБОТОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Силаботоничен. Друго изискване на идеалния силаботонически стих е било съвпадението на размера с фразата, т.е. всеки стих да завършва с изреченска пауза. П. Зарев, ПБЛ V, 1979, 72. Макар и руски възпитаник, Ботев не възприе установения от Пушкин силаботонически стих, който в негово време вече бе започнал да се установява и у нас. Г. Константинов, СН, 66. С поемата си Жинзифов допринася за укрепването на силаботоническата система в българската поезия. Е. Георгиев, ЛБП, 245. Голяма част от поетите романтици са възпитаници на лицеите в Братислава. Поетите извършват прехода от класицизъм към романтизъм и от силабическа към силаботоническа организация на родната мерена реч. ЛВ, 2016, бр. 28, 3. Силаботоническа метрика.
◊ Силаботоническо стихосложение. Литер. Силаботонично стихосложение. Системите на стихотворното изграждане са много и разнообразни (с ред преливащи се варианти), но няколко от тях са се очертали като основни. Това са: метрическо стихосложение, силабическо стихосложение, силаботоническо стихосложение, тоническо стихосложение. Г. Марков и др., ОЛ, 548.
– От гр. συλλαβή ‘сричка’ + τονικός от τόνος ‘ударение’.