СИЛÀЧ м. Остар. Силен човек. Като минавало през една гора, видяло един човек, който скубел брястове с корен. Момчето го погледнало отдалеч, па си рекло: – Ей че силен човек! – Помага Бог, чичо – рекло то. – Дал Бог добро, побратиме – отвърнал силачът. Н. Райнов, ЗП, 54. Завърта [баща ми] големия чук като Крали Марко в читанката. Лицето му, бледо и леко сипаничаво, почервенява, докато чукът се върти във въздуха и се стоварва върху клина. – Ей, че силач! – добавя зад нас висок, сух момък. Л. Стоянов, Д, 33. После [кралят] пожела да разбере дали наистина го е преследвал такъв силач, та заповяда да изберат от гвардията дванайсет най-силни мъже и всички поред да се борят с пленника. Но той е жилав мъжага! Когато тръгвах, десет беше вече натръшкал един след друг на земята и никой не можеше да стане сам. Д. Икономов, П II (превод), 367. Любимецът на народния певец е даден с много ценни качества. Тук [в народната песен] Крали Марко не е само юнак силач, но и опитен военачалник. БНТв I, 23. // Стесн. Остар. Спортист (обикн. щангист) с голяма физическа сила. Първият бял състезател, който е донесъл голяма спортна слава на Америка по това време, бил цирковият борец и силач Джон Съливан. Ем. Жечев, Б, 8. Пламналите във възторг очи трескаво шарят от вплелите се в остра схватка борци към волейболистите, от силачите, които вдигат тежката щанга, към младите лекоатлети и лекоатлетки. НС, 1958, бр. 64, 1. Между гръцките атлети първа слава като силач придобил Милон Кротонски. Н. Михайловски, РВИ (превод), 73.
– Рус. силач.