СИЛЍВРЯК, мн. няма, м. Многогодишно тревисто растение с месести продълговати листа и ливавочервени цветове, което расте само на Балканския полуостров, в България – по сенчести скални места в Родопите и Средна Стара планина, притежаващо свойството да се възвръща към живот при обилна влага след продължителна суша или хербаризиране. Haberlea rhodopensis. Така по огромните скали на туфи и букети с нежнолилавите си багри разлива своята красота балканският ендемит силивряк. К. Тошков и др., НР II, 180. Един малък праг образува „вратата на водопада“, а високо над него сред здравец и силивряк зеят отворите на малки пещери. Д. Райчев и др., ЯКР, 29. В Родопите се разказва, че Орфей е роден именно в тази планина и тя често била огласяна от чудните му песни, с които той омайвал птици и животни. Само тук вирее цветето силивряк, за което се вярва, че е поникнало от кръвта на митичния герой. В. Тончева и др., ГКПЛ, 212-213.