СИЛИКАГЀЛ м. Хим. Гел на силициевия двуокис във вид на зрънца, който притежава способността да поглъща газове, пàри и разтворени вещества и се използва за поддържане на суха среда за продукти, които биха се повредили от влагата, както и в производството за сушене, за улавяне на газове от разтвори, обезмирисяване на масла и др. Авиационните двигатели и артилерийските прибори се пазят по складовете в пластмасови ризи. Влагата от вътрешния въздух се поглъща от гилза, пълна със силикагел. Св. Райчева, К, 48. Нашите телевизионни приемници бяха опаковани в херметично затворени пластмасови торби с необходимото количество противовлажно вещество (силикагел). РТЕ, 1971, кн. 10, 297.
– От нем. Silikagel през рус. силикагель.