СИЛИКÀТ м. 1. Обикн. мн. Хим. Общо название на широко разпространени минерали, които съдържат соли на силициеви киселини. След като от почвата се излужат карбонатите, киселите почвени разтвори започват да действуват върху силикати и алуминосиликати, като ги разлагат. П. Боянов, П, 191. Теракотени или грънчарски изделия – правят се от цветна, добре смесена глина. Обикновено се глазират с оловна глеч или натриеви силикати. Н. Николов, М, 315. Кобалтовите силикати са главна съставна част на сините бои, с които се декорират керамичните изделия. В. Пеев, МК, 125. Алуминиев силикат. Боров силикат.
2. Само мн. Общо название на изделия от такива минерали (стъкло, порцелан, цимент и др.). Технология на силикатите.
– От рус. силикат по лат. silex, -icis ‘кремък’.