СИЛИКÒЗА ж. Мед. Професионално заболяване на белите дробове, причинено от продължително вдишване на кварцов (силициев) прах при работа в рудници, тунели и др.; каменоделски дроб. Работата на сондьора е свързана с тежко физическо натоварване. Сондьорът е изложен също така на заболявания от силикоза. професионални увреждания на слуха и на травматични увреждания. Т. Бакърджиева и др., ХОП, 31. Към производствените заболявания се отнасят силикозата, антракозата, кесонните заболявания и др. Хр. Марков и др., ТБ, 8. Отдихът и климатолечението в условията на Черноморското крайбрежие са особено полезни през периода май – октомври. Голям оздравителен ефект се наблюдава у лица с хронични бронхити, диабет, силикоза. Д. Цветков, Х I, 44. Стар съм вече, след две години ще се пенсионирам, ако не ме е награбила силикозата. С. Северняк, ИРЕ, 241.

– От лат. silicosis.


Източник: Речник на българския език (онлайн)