СИЛИКÒН м. 1. Обикн. мн. Хим. Полимерни органично-силициеви съединения във вид на течност, каучукоподобни или твърди материали, които не се разтварят във вода, устойчиви са на висока температура и на химически въздействия и имат добри електроизолационни свойства, поради което се използват за производство на лепила, смазочни и изолационни материали, лакове, в козметичната хирургия и др. Силиконите притежават разнообразни свойства. В зависимост от изходните материали и условията на получаването им те могат да бъдат течни или твърди смоли. Д. Стефанов, ССМО, 160. Някои силикони са течни при стайна температура и променят незначително вискозитета си в широк температурен обхват. Р. Бикс, ПН II (превод), 52. Подобно на въглерода силицият образува високомолекулни линейни полимери, наречени силикони, като атомите силиций тук не са свързани директно един с друг, както е при въглерода, а се използува посредничеството на кислорода. К, 1973, кн. 6, 33.
2. Лепилен, смазочен или изолационен материал, съдържащ такива съединения и използван в строителството, машиностроенето и др. Трябва да почистите стария маджун и да приложите специалния силикон за стъкло. ЖЗ, 2011, бр. 46, 14. Лепенето със силикони пък се определя като гъвкаво лепене. ИР, 2014, бр. 4, 92. Фугиране със силикон. Санитарен силикон. Термоустойчив силикон.
3. Имплант от специален материал, използван в козметичната хирургия, обикн. за уголемяване на бюста. Решила е да си сложи силикон.
– От англ. silicone, фр. silicone.