СИЛЍСТРЕНЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който е роден или живее в град Силистра. Между българите, които през XVIII век се бяxa преселили в Австрия или пребиваваха там временно като търговци, се чуват имената на личности, които се проявяват и като родолюбци, като книжовници, художници и пр. Такъв е например силистренецът Партений Павлович, книжовник в Карловци. Ст. Чилингиров, КДБ, 94-95. Полкът се върна в България. От София го изпратиха в Бургас. С парахода „България“ силистренци стигнаха във Варна. А. Каралийчев, С, 68. Авторът попита един възрастен шофьор, силистренец кореняк, защо румънците не са построили нищо значително в града. И той му отговори с вдигане на рамене: – Гост строи ли? К, 1969, кн. 4, 36-37. Сам Тодю страшно се гнусеше от тогавашната твърде голяма набожност на силистренци. Ил. Блъсков, ДБ, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)