СИЛЍСТРЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Силистра или до силистренец. Що свят се изпровървя по силистренския път! Като жерави, подгонени от зъл вятър, слизаха на юг преселниците. А. Каралийчев, ПГ, 73. Няколко часа път с парахода, който тръгва тъй рано от силистренското пристанище, че повлича след себе си цялото звездно небе, отразено в притихналите тъмни води. Н. Стефанова, РП 35. Когато бил заключен мирът, то началникът на руската войска в силистренската крепост заповядал на Бойча да разпусне дружината си. П. Хитов, МП, 110. По сичките реки из отечеството ни са намират по няколко млади българе удавени; долапите на търновските и силистренските воденици често са запират от труповете на тия нещастници! НБ, 1876, бр. 18, 69. Обичам да се разхождам по тихите и романтични силистренски улици. Силистренско село.