СЍЛИЦА ж. Умал. от сила (в 1 и 2 знач.); силичка. Черньо не се засмя. Той продължаваше да се напъва, но малко бяха силиците му за тази тежка работа. Ст. Марков, ДБ, 52. Път бихме днес, не е шега. Силици не ни останаха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 389. Хапни си да видиш как ще ти стане добре. Ще ти дойде силица. Й. Йовков, АМГ, 195. Подхванат от момчето, дядо Хамид излезе на улицата. Слънцето го обля от всички страни, той премигна със зачервените си очи, но почувства, че силиците му растат. Б. Несторов, СР, 252.