СИЛЍЦИЙ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Si – твърдо вещество със сиво-черен цвят и метален блясък, съставна част на кварца, кремъка, пясъка и др., което има свойства на полупроводник и се използва в електрониката и при производство на слънчеви батерии. Основният материал на стъклото е силицият. Ст. Волев, МС, 18. Общоизвестно е досега, че най-основните съставни части на метеоритните камъни са: кислород 36,3%, силиций 18%, магнезий 14,2%. Г. Томалевски, АН, 271. В електрическите локомотиви ще намерят приложение малките по обем полупроводникови изправители от силиций, които ще заместят обемистите и даващи доста дефекти живачни токоизправители. К, 1963, кн. 8, 28.
– От лат. silicium.