СЍЛИЧКА ж. Умал. от сила (в 1, 2, 5 и 14 знач.). – Хубав ден – промърмори безцеремонно Найден, като се взираше в прозореца. – В събота мислех да отида с компания на Витоша, но след твоята мисия това ще бъде подло, трябва да си пестя силичките. Ат. Мандаджиев, ОШ, 16. Нека тялото се разсече на произволно място с една равнина и се отстрани дясната част. Във всяка точка от сечението действува по една вътрешна силичка и тяхното съвместно действие замества влиянието на отстранената дясна част. Е. Дуков, МСС, 69. – Ами защо тогава не се заемете с проблема на невидимостта на материалните тела? – Защо ли?... Хм... Защото, професоре, силичките ми са слаби за него. Проблемът е много, много сложен и едва ли някога ще бъде решен. Х. Оливер, ЧН, 111-112. Лукерия събра сили... Мисълта, че това полумъртво същество се кани да пее, възбуди в мене неволен ужас. – Ах, не мога! – продума тя веднага. – Силички нямам... (превод) БР, 1933, кн. 2, 43.