СЍЛНИЧКО нареч. Умал. от силно. – Извинете, че Ви спирам, господин Вазов, и ми позволете да предам на вниманието Ви тия две мои книги – изказах много смутен предварително обмислената си фраза, като прибавих малко по-силничко, – аз съм Елин Пелин. Г. Димов и др., ИВСС, 458. И като мушкаше доста силничко невярващия Тома, добродушно говореше: – Потрай, человече, потрай! Ще ви купи дядо ви Вълчан и една вършачка, че да го споменавате. Й. Йовков, Ж 1920, 63. Вятърът ставаше ту тих, ту силен: понякога съвсем затихваше, а понякога пак завиваше силничко. В. Друмев, НФ, 37. Гирджика похлопа силничко на едни ниски врата. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 101.