СИЛОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Диал. Силен, здрав, як. А що беше силовит, що беше як – еш му нема у девет села! М. Георгиев, Избр. разк., 127. ● Нар.-поет. Сила силовита. Ако е сила силовита, не е вековита. Послов., БНТв ХІІ, 68.
2. Остар. Силен, неудържим. Племето, което населяваше Добруджа, блъснато от силовитото нахлуване на Испериховата ордия, слезе мирно към юг, отсам Балкана, да си подири нови жилища. Св. Миларов‚ Н, 188, кн. 2, 120.