СЍЛОВО нареч. 1. С прилагане на физическа сила. Захвати за хватка. Те са част от техническото действие, тъй като не може да се повдигне, хвърли или събори състезателят, без да се държи някоя част от тялото му и без да се въздействува силово върху нея. Р. Петров и др., СКБ, 187. Верги пъхаше ключа в ключалката, мъчеше се да превърти ту силово, ту леко-леко, но телчетата бяха заяли и пречеха. Й. Попов, СЛ, 130.
2. С прилагане на принуда, насилствени методи. Всъщност обвързаността между Руската църква и Цариградската патриаршия е много по-стародавна – от времето на залеза на Първото българско царство, когато Византия измества силово българското духовно влияние в Киевска Рус. В. Трайкова-Йоанина, БГНС, 100. Вместо да вземат необходимите управленски решения за многобройните организационни и финансови проблеми на уж господстващата в княжеството църква, те [правителствата] започват силово да я ограничават и потискат, създавайки пречки за нормалното ѝ функциониране и ефективното ѝ самоуправление. ИБИД, 2011, т. 41, 227-228. Силово налагани решения.