СИЛОГЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъма, м. Лог. Извод, умозаключение въз основа на две съждения (предпоставки). Универсално логическо средство за извличане на истини от истини от времето на Аристотел е силогизмът. Силогизмът е умозаключение от две или повече предпоставки. Д. Станков и др., ФИ III, 303. Иронизирал [Диоген] стремежа към собственост със следния силогизъм: Всичко принадлежи на боговете. Мъдреците са приятели на боговете. У приятелите всичко е общо. Следователно всичко е на мъдреците. ЕП Х кл, 255. Изкара една възторжена тирада, твърде подобна на оная, която бе чула тази сутрин от отец Ередиа, но лишена от логическата връзка на силогизмите. Д. Димов, ОД, 304. Учителят с един громки глас развиваше своите мисли върху силогизми и софизми, върху ономатопеи и други таквиз една от друга все по-дълбоки и по-високи. Ч, 1874, бр. 12, 325.
– От гр. συλλογισμός.