СИЛОГИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Лог. Който се отнася до силогизъм и до силогистика (в 1 знач.); силогистически. За силогистичното умозаключение е характерно това, че в мисловния процес се подвежда под общо положение (закон, правила и др.) по-частен или единичен случай. А. Бънков, Л, 62. Силогистиката не е само силогизми, а цялото логическо знание, позволяващо ни да стигнем до силогизмите, това са и всички видове непосредствени умозаключения преди силогизмите. Такива знания ни позволяват да привеждаме свободно изказаното разсъждение в силогистична форма. ФА, 2009, кн. 6, 171. Философското богословие е дело на човешкия разум и остава в областта на дискурсивното и на силогистичната аргументация, в рамките на които се предвиждат и възможни заблуди. ХК, 2015, бр. 5, 87.