СИЛОГИСТЍЧНО. Лог. Нареч. от прил. силогистичен; силогистически. Обосноваването на юридическите съждения не се извършва силогистично, а представлява съпоставяне на две интерпретации: на текста (правото) и факта. СДСНСЮ 2008, 164.


Източник: Речник на българския език (онлайн)