СЍЛОЗ м. Спец. 1. Голямо, обикн. цилиндрично бетонно съоръжение, което се използва за съхранение на зърно, брашно, цимент и др. Добитата пшеница се пренася от полето с камиони направо до най-близката гара или речно пристанище, складира се в грамадни силози и се приготвя за вътрешния пазар или износ. Л. Мелнишки, ПП, 108. Мелницата с двата реда грамадни цилиндрични силози се очертаваше върху светналото на изток небе като старинен замък с кули бойници. П. Славински, ПЩ, 417. В промишленото строителство от стоманобетон се изпълняват заводски сгради, бункери и силози за въглища, цимент, зърнени храни и др. Х. Нисимов и др., С, 5. Готовият цимент се складира в големи железобетонни кули – силози. Хим. IХ кл, 1965, 58.
2. Специално циментово съоръжение, канал, който се използва за съхранение на фуражни растения и др. Доставеното в района на завода захарно цвекло се складира в дълги циментови канали, наречени силози. Хим. Х кл, 1965, 96. В захарните фабрики цвеклото най-напред постъпва в т.нар. цвеклови канали или канални силози. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 181.
3. Специално съоръжение, обикн. подземен бункер, който се използва за съхранение и изстрелване на балистични или космически ракети. През целия период на Студената война Съветският съюз изпробва едновременно изстрелване на три ракети, а Съединените щати никога не изстрелват ракета от оперативен силоз. Г. Илиев и др., Д, 628. Къщата се намира върху изоставен след Втората световна война ракетен силоз. Един от множеството, построени за отбрана на нюйоркското пристанище. Б. Христов, ЧО (превод), 50. Конструирането на двустепенната ракета „Интеркосмос“ започва през 1958 г. Ракетата се изстрелва от силоз. МК, 1981, кн. 3, 17-18.
– От гр. σειρός през исп. silos.