СЍЛОМ нареч. 1. Книж. Против волята или желанието на някого, с прилагане на сила или принуда; насила, принудително. Реформаторските идеи не са зрели в патриаршията, а силом се налагали от властта с оглед умиротворяването на християнското население. Т. Жечев, БВ, 23. Силом не те докарах тук. Помниш – ти сама ме повика да те взема. П. Тодоров, Събр. пр II, 306. Никой никого не можеше да принуди и общината никого не можеше да накара силом за каквото и да е, но людете имаха срам и грях и всичко се оставяше на тяхната дума. Д. Талев, ПК, 141. Мнозина от бунтовниците направиха самопризнания. А някои признания изтръгнаха силом, с бой в късна нощна доба. Зл. Чолакова, БК, 130.
2. Остар. С всичка сила, енергично. Кръвник злодей се силом впусна / и ненадейно цар се стресна. Д. Войников, РК, 47. Соколи подхвръкнаха / по-високо от мрежата / и силом си отлетяха / по-далече от стрелата. НБ, 1876, бр. 12, 45.