СИЛÒН, мн. няма, м. 1. Хим. Вид синтетично полиамидно влакно, което се отличава с голяма здравина и се използва предимно в текстилната индустрия; капрон. По други пътища въглеродът преминава в съединението капролактам, от което се получава синтетичното влакно капрон, наречено още дедерон, силон и др. В. Цокова, ВС, 68-69. Засега най-много произвежданото полиамидно влакно е на базата на капроновата смола (капрон, силон, перлон). Д. Димитров, ОХТ ч. 2., 368. За изработване на трикотаж се употребяват прежди от синтетични влакна като полиамидни, найлон, силон, капрон и др. Хр. Кожухаров и др., СПС, 287. Днес почти всички въдичари употребяват влакна от синтетична материя – найлон, силон, капрон и др., между които съществена разлика няма. Общо се наричат найлонови влакна. Н. Ботев и др., НЛР, 426.
2. Материя, тъкан, изработена от такова влакно. – Чичо Иване, не може ли да ни кажеш как се разпознават различните тъкани? – попита Бойко. – Говорят за найлон, капрон, силон, перлон, полиакрил и какви ли не други, а като ги гледаш – все еднакви. Ив. Лилов, ОС, 190. Във времето на силона, шушляка и басмата аз се подвизавах като бяла врана в рокли, стилни френски шлифери, тънки кожени ръкавици до лактите. Кап., 2007, бр. 17, 19. От малките парчета найлон и силон може да се ушият детски роклички, ризки и бельо. Мир, 1967, бр. 4, 2.
– От чеш. silon.