СИЛУЀТ м. 1. Контрастно контурно изображение на човек, предмет и под. Над скромната работна маса е окачен портрет на учениците от Софийската класическа гимназия през 1882 година. До този портрет стоят две карикатури – едната на дядо Влайков с чаша чай в ръка и другата – силуетите на Михаил Маджаров и дядо Влайков. СбЦГМГ, 409. Със средствата за изобразяване художникът е твърде пестелив – рисунъкът му винаги се стреми към контура. Изобщо силуетът преобладава в рисунките на Борис Георгиев. Вез, 1922, кн. 19, 336-337.
2. Очертание на някаква фигура, обикн. открояващо се на някакъв фон. Отдалече още забелязах да свети моят прозорец и в рамката му да се изписва човешки силует. К. Георгиев, ВБ, 45. Върху тоя светъл фон високо над тъмното поле се рисуваше черният силует на голямата птица. Й. Йовков, Разк. II, 27. Лунната светлина беше посребрила повърхността на реката, ние виждахме облите силуети на хълмистите брегове, блещукаха множество светлинки в прибрежните градовце. Ал. Константинов, Събр. съч. I, 52. Навън пълно затишие и спокойствие. На лунната светлина се очертаваха само силуетите на часовите. ВНВ, 1942, бр. 141-142, 8. Той стана и притвори прозореца. Но когато го притваряше, погледът му се спря върху прозорците на отсрещната къща, които не бяха забулени. Вътре се виждаха силуетите на жени и деца. БСб, 1898, кн. 4, 334. // Неясно очертание на фигура, която трудно се забелязва или различава поради отдалеченост или слаба осветеност; сянка, петно. Имаше навика да се заглежда в седящите до него и в събеседниците си и при добро осветление можеше слабо да разпознава силуетите – толкова все още можеше да вижда светлината. Т. Влайков, СбЦГМГ, 326. Напред се чуваха гласове и в тъмнината смътно се различаваха необикновено едрите силуети на движещи се хора. Л. Дилов, ПБД, 85.
3. Обемно очертание, форма на нещо; линия1. Пренасянето на товара на купола [на църквата] върху външните стени се е отразило и върху силуета на купола, чиято камбановидна форма израства плавна, величествена, монументална. М. Бичев, АНВ, 465. Сега насреща му [на Иванчо] се открояваше „Чауш джамиси“. С полуразрушено минаре и пристроен кервансарай нейният прост и красив силует издаваше старата църква „Света София“. Ст. Дичев, ЗС II, 741. Формата на съда и съотношението между неговите отделни пропорции го приобщава към една междинна група урни от IV в. пр.н.е., които маркират етап в развитието на керамичния тип от нисък към по-изтòчен и строен силует на тялото. Археол., 1995, кн. 4, 28-29. // Фигура, телосложение на човек. Жената носеше голф и само бухнатата ѝ коса я отличаваше от силуетите на мъжете. Д. Димов, Т, 413. Широките поли, меките, закръглени драпирани яки, широките бухнати ръкави, леките летни тонове на дрехите – всичко това прави силуета грациозен и красив. ВН, 1960, бр. 2740, 4. Прислонихме се в началото на трена и силуетите ни бяха неузнаваеми в нашите зимни дрехи. ЛГ, 1939, бр. 439, 8. // Вид на нещо, свързан с формата, пропорциите, очертанието му. Като форма в облеклото дрехата кимоно е също подчинена на общата модна линия в силуета. Т. Кръстев и др., ТГДО, 13. Якето е с прав силует. Ръкавите са тип реглан. ДВ, 2009, бр. 22, 83.
4. Прен. Начин, по който е оформено дадено пространство. Силуетът на тези [възрожденските] селища е бил естествено свързан с пейзажа, оживен само от издигащите се часовникова кула и църковни камбанарии. Много от тези селища са запазили и досега достатъчно материали, които ни дават ясна картина за техния възрожденски силует. Особено показателен е например град Копривщица. Д. Димитров и др., КИБА, 220. Пришълците мюсюлмани постепенно променили силуета на градовете с прорязващите небосклона островърхи джамии, с претенциозните къщи на забогателите турски феодали и със заоблените куполи на турските бани. М. Панчев, ССР, 19. Разположението на сградите по уличната линия трябва да бъде разнообразно, за да може да се осъществи характерният за селата живописен уличен силует. Т. Горанов и др., ПА, 366.
5. Прен. Смътен, бегъл образ, спомен, представа за някого или за нещо. Той се защуря из навалицата и се взираше във всяка жена – но никъде не се мяркаше запечатаният в душата му силует на девойката. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 23. Параходната сирена зловещо проряза нощта. По стълбата заслизаха моряци, за да си вземат сбогом... С последна воля Любка задържаше сълзите си. И ето заслиза моряшка фигура и потъна в душата ѝ силуетът на къдравата коса, замря… и остана там завинаги... ВК, 1940, бр. 6, 2. Аз вярвам, майко – малък, слаб поет, / аз вярвам, че ще дойде светъл ден. / Но аз ще бъда само силует / и черна нощ ще бъде около мен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148.
6. Прен. Книж. Личност, която ярко изпъква сред останалите със своите черти, качества, поведение и пр.; фигура. На 5 декември т.г. се е поминал в Ленинград големият руски писател Феодор Кузмич Сологоб. Той е един от най-големите силуети в руската литература. Б. Шивачев, Съч. I, 90. Разностранната дейност на Константин Величков, погледната в историческа перспектива, откроява бележит силует. Неуморим зидар на българската култура и майстор на художествено слово, неговото име днес се споменава с особено благоговение. ЛГ, 1939, бр. 437, 7.
7. Прен. Герой, образ в литературно произведение, обикн. обрисуван пестеливо, с отделни свои черти, качества. Читателят трудно разделя истинския силует на героите от авторското въображение, те са така вплетени и нито за миг не се прокрадва съмнението за истинност, за съвремие. СД, 2017, бр. 11, 13. Този силен дар на психологически анализ, който определя неговата [на Георги Стаматов] характеристика като писател, се проявява най-блестящо, когато той скицира женски силуети. Тоя дар на душевна характеристика личи, макар и в по-малка сила, и в мъжките силуети на Стаматова. ЛГ, 1942, бр. 575, 1. Така в спомените на Величкова [Константин Величков] са изложени лични и масови преживявания, дадени са сполучливи наблюдения, набелязани са и силуетите на много отделни лица, между които особено изпъква Каблешков. БР, 1941, кн. 4-5, 133.
8. Книж. Писмено изложение, очерк, чрез който се представя делото, творчеството на определена личност; портрет. Задачата на книгата е да представи съвременното състояние на изследванията в отделните ѝ [на българската ономастика] клонове – във вид на библиография на авторски книги и чрез кратки силуети на творците на тази наука. Пр, 2011, кн. 1, 231. Силуети на съвременни писатели. За да могат нашите млади читатели да се запознаят с представителите на съвременната европейска литература, редакцията ще даде сбити бележки за най-видните от тяx. ЛГ, 1931, бр. 117, 6. Книгата „Между войната и мирът“, политически силуети на известни световни политически деятели, иде да напомни за политическата действителност на големите народи, които създават люде на делото и творчеството в политиката. Зав., 1938, кн. 1, 22.
– От фр. собств.