СИЛУ̀Р, мн. няма, м. Геол. Третият период (след камбрия и ордовика) на палеозойската ера, през който се наблюдава измиране на трилобитите и поява на челюстни и костни риби, както и на първите зелени растения; силурски период. Вулканизмът почти напълно стихнал през силура (преди около 400 млн. години) с изключение на подводния вулканизъм. Хр. Тилев, В, 22. В края на долен силур Корейският полуостров отново се превръща в суша. Тази регресия е продължителна по време. Тя обхваща горния силур и девона. Г. Костов и др., К, 21. Растителността в силура не е била много разнообразна. Гр. Николаев и др., ОГ, 168. Периоди на смъртта! Така ги наричаше професорът ѝ по палеонтология – епохи на великите измирания. Първият – в края на силур, когато са загинали трилобитите, дотогавашните господари на моретата. П. Бобев, ОН, 166.
– От англ. собств.